Н. Белишки: А народът разбра и гласа Божий, и гласа на апостолите: Любов е, когато даваш от своето за общото
„Глас народен, глас Божий!“. А народът ги нарече „апостоли“. Те бяха момчета, почти не живели. От някого някъде обичани, чакани. Не бяха иноци, не бяха светци, но носеха в себе си необикновена духовност – като факел, разпръскващ народния мрак. Бяха изтръгнали от сърцата си всички житейски тегоби, всички младежки копнежи, всичките дребни човешки мечти. И…