372 компании от целия свят идваха да видят как работим. Тайната на успеха ни е, че постоянно внедряваме нови технологии и развиваме човешкия капитал, казва Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“
Пламен Енев
Проф. д-р инж. Илия Гърков е вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“, Канада, и изпълнителен директор на българските дъщерни дружества в Челопеч и Крумовград. Има над 30 г. стаж в добивната индустрия в страната, Австралия и Армения на различни ръководни длъжности в „Дънди Прешъс Металс“. Има значителен принос за превръщането на минните дружества, които ръководи, в еталон за модерен рудодобив на световно ниво. Държи на прилагането на най-добрите практики при управлението на човешки ресурси, като поставя културата на безопасност на преден план. Под негово ръководство през 2019 г. е пуснат в експлоатация първият новоразработен минен обект за последните 40 години в България – „Ада тепе“ в Крумовград.
Какво научихте покрай първото пускане на рудник в България от промените насам, инж. Гърков?
Когато започнахме да движим проекта „Ада тепе“, се оказа, че е имало такива опити в миналото, но много неща са загубени с времето или са неприложими днес. Заради промяна в обществените нагласи, в законодателството и т.н. Но за мен най-поучителна бе огромната промяна в ролята на заинтересованите страни. Тяхната значимост е голяма за всеки един проект в съвременното общество, в което информацията тече бързо. Като прибавим негативните настроения срещу минния бизнес, за нас като основно предизвикателство излезе, че най-важното нещо е изграждането на доверие.
Проектът в Крумовград бе замразен в продължение на 10 години и когато започнахме да анализираме причините за това, поставихме въпроса по обратния начин. Какво направихме ние, за да намалим степента на недоверие? Стигнахме до извода, че прилагаме подходи за други времена, и точно това променихме.
Как успяхте да го направите, за да се стигне до етапа рудникът да заработи?
Признавам, че беше трудно. Първоначално идентифицирахме основните страхове, защото, когато нещо е непознато, то плаши хората. И трябваше да адресираме страховете по такъв начин, че те да ни разберат.
Една от причините за неуспеха дотогава бе, че говорехме на много високо ниво за технологията, очаквайки хората да разбират от минно дело. Започнахме да се срещаме с всяка една от заинтересованите страни – за три месеца над 100 срещи, на които започнахме внимателно да изслушваме. И след това обединихме страховете в 5 основни сфери. Едната бе, че ще се използва цианидна технология, въпреки че бяхме променили проекта и се отказахме от нея. Другата бе свързана с големината на територията, в която ще работим, и която бяхме намалили три пъти с въвеждане на иновативни технологии, и това бе залегнало в преработения проект. Третата бе за взривните работи, които хората разбираха като от екшън филмите, където се опустошава всичко в облаци прах. Четвъртата, че ще увредим реката, която хората ползват за поливни и питейни нужди. И петата, че няма да наемаме местни хора.
Успяхме за кратко време да обясним новата технология, която не използва цианиди, и как тя се отразява на екологичния отпечатък. Това стана лесно, защото разяснихме нещата на обикновен, човешки език. Трябва да призная, че за това ми помогна фактът, че съм преподавател на първокурсници в Минно-геоложкия университет (МГУ), които нямат понятие от минно дело. Аз се постарах да обуча екипа ни да говори на този разбираем език. След това започнахме да обясняваме за пречиствателната станция, което ни отне най-много време, защото изчаквахме разрешителните дълго. Честно казано, докато не пуснахме пречистената вода с питейни качества, хората не вярваха.
За наемането на работа успяхме пак с действията си, защото хората преценяват дали това, което казваш, се случва в действителност. Първоначално започнахме с набирането на кадри, които да бъдат подготвени за ръководители. Горе-долу половината от тях са местни, които подбрахме от горните курсове в МГУ и ги взехме на стаж в Челопеч. След това ги прехвърлихме в Крумовград, където с още няколко специалисти те от своя страна започнаха да подготвят кадри за „Ада тепе“. Нашият публичен ангажимент бе за 90% местни хора, към настоящия момент сме на 97,5%.
Да, не бяха лесни за разрешаване проблеми, но тежките задачи са тези, към които се подхожда отговорно. Това е предизвикателно, но не и невъзможно, защото имаш план и воля да ги разрешиш. Нашата организация търпи негативи по една основна причина – ние сме различни. Заради това е необходимо много повече време хората да ни приемат и да разберат, че това, което казваме, е истина.
И все пак има немалка част от обществото, която мисли, че „изнасяте златото на България“?
Подхода, който ви описах, използваме при всички наши срещи както на местно, така и на регионално и национално ниво. Макар да има много митове, фактите са лесно проверими.
На първо място, да разясня, че „Дънди“ не добива злато, а концентрати. В момента произвеждаме три вида концентрат от двете си дружества в България – в Челопеч и в Крумовград, като приходите на двете са сходни. Концентратът от „Ада тепе“ се продава в България на 98%. Тази година в чужбина сме продали само 180 тона, и то след като е задоволено вътрешното търсене. В Челопеч произвеждаме два вида концентрат. Единият е меден, който е забранен за преработка в България и ние нямаме право да го продаваме на наши преработвателни предприятия. Ако се промени нормативната база, има вътрешно търсене от „Аурубис“, което би било много добре за нас, защото едно е да го караш на 12 км, друго на 8000 км – ние покриваме разходите за транспорт. И третият концентрат е пиритен, от който получаваме 10% от приходите в Челопеч. От него ние напълно покриваме нуждите на вътрешния пазар и останалото се изнася. Кое крадем и изнасяме, аз не мога да разбера. Но има и ще има хора, които ще злоупотребяват с подобни фалшиви твърдения.
ЕС се беше откъснал от добивната индустрия, но през последните години сякаш я преоткрива заради нуждите на „Зелената сделка“ и суровинната зависимост от трети страни. Може ли да очакваме ренесанс на минното дело в Европа?
Това го очаквам не само защото минното дело е моето призвание. Да, действително Европа бе оставила на заден план суровинната индустрия. Ще ви дам само един пример. В Австралия от откриването на едно находище до започване на строителните работи минават между 3 и 6 месеца. В България – 17 години. Това, което трябва да си признаем като общество, е, че развитието на човешката цивилизация се дължи на експлоатация на природните ресурси – селско стопанство и минно дело. Другите отрасли също са важни, но те дават добавена стойност. Сред 10-те най-развити държави в света 9 са водещи в минната индустрия.
Европа, ако иска да е водеща сила, трябва да развива минния бизнес. Няма нова технология, която да не използва суровини. Технологичните компании постепенно придобиват права за добив на стратегически материали, за да имат сигурност на доставките. Вижте в човешката история как са кръстени епохите – каменна, бронзова, медна, желязна, след това атомната ера, сега е информационната. Само че тя без редкоземните материали, без златото, платината, иридия, е невъзможна. И вървим към космическата ера. Човечеството защо иска да отиде на Марс, която не е пригодна за живот? Между Марс и Юпитер е астероидният пояс. Един средно голям астероид е в състояние да покрие настоящите нужди на човечеството от ресурси за 200 години. Държава, която не развива минералносуровинната си база, не развива технологии, защото няма да има с какво. Китай, спирайки доставката на редкоземни материали, доказа тази зависимост от ресурси, доставчици и технологии. Казвам технологии, защото едни от най-големите иновации въобще са в минното дело.
Колко важно е за „Дънди“ да внедрява нови технологии?
Когато „Дънди“ купи предприятието в Челопеч, го придоби с пасивите – 187 млн. лв. задължения. На практика банкрутирал рудник с един недоразработен и замразен проект. В рамките на 10 – 15 години рудник Челопеч стана водещ в иновациите, в стандартите за безопасност и в стандартите за работа, не само у нас. Какво трябваше да направим? На първо място, развитие на хората като човешки капитал. Ако не ги обучим да работят по нови технологии, ще получим повече от същото. 372 компании от целия свят за последните три години преди пандемията са посетили Челопеч, за да видят как работим. Това, което направи ръководството на „Дънди“, бе, че повярва в нас, местните хора, осигури инвестиции и ни даде възможност да тестваме нови неща.
Търсене на новото ли е основна корпоративна ценност на компанията?
Да, но ние го формулираме по малко по-различен начин – въвеждаме смело иновациите. Давам един пример с „Ексин“, иновативна развойна компания от САЩ. Тя бе опитала в няколко добивни предприятия, включително в Америка, да предложи разработване и тестване на автономен дрон под земята, който ползва изкуствен интелект. Ние прегърнахме възможността и това нещо вече работи на 1 км под земята, в 120 км галерии. Нашите работници вече го приеха като част от колектива, дадоха му работен номер и го наричат Дрончо. Тази разработка е вече патентована и се подготвя за масово производство. Канадски и американски компании идваха в България да видят как работи.
Следващият пример е въвеждането на Wi-Fi под земята. При нас под земята е един средно голям град. Нашите оператори работят с последно поколение индустриални таблети. Миньорският труд е коренно различен днес. Идвали са държавни представители от 12 страни от три континента, за да разберат какво да изискват от техните инвеститори. Дигиталното развитие на хората не е просто на думи. Ние не спираме да опитваме. Разработваме няколко иновативни проекта в Челопеч с партньори и доставчици на софтуер и минно оборудване.
Как подбирате кадрите и как ги развивате?
Отличително за минната индустрия е, че няма училище за миньори. Всяко находище е специфично и затова всъщност фирмите или обучават кадри, или ги крадат. Ние сме предприели първия подход. Когато подбираме например оператори, искаме да имат категория „С“, въпреки че не се изисква за конкретната длъжност, защото те имат разбирането за тежка механизация. Да, нашата е по-различна и ние си ги дообучаваме, но те имат базисните познания. Следващото ниво изисквания е да бъдат отворени към новите неща и това в един обикновен разговор проличава. Да бъдат готови да възприемат и прилагат високи стандарти по отношение на безопасността и околната среда. За нас двете са на едно ниво по важност.
Да, минният бизнес нанася вреди, но има щадящи технологии и е важно да ги прилагаме, за да се ограничава негативното влияние. Примерно хвостохранилището в Челопеч отговаря на всички изисквания на българското законодателство, но нашето разбиране e, че трябва да прилагаме най-високия наличен стандарт в света, в конкретния случай това е канадският. В момента изпълняваме проект, за да го достигнем.
По отношение на ръководните кадри прилагаме принципа на вътрешното израстване. Примери са всички началник-смени, главни инженери, мениджъри, аз съм пример за това. Започнал съм като началник-смяна в Челопеч, като бомбаджия. Основното ни изискване към кандидатите е да са готови да се обучават. Ние сме учеща организация, защото не можеш да си високотехнологичен, ако не се учиш постоянно.
Как протича самото обучение?
Работим със студенти, наемаме ги на практика, имаме и платени стажове. Много мениджъри от други сектори казват, че училищата не подготвят кадри. Добре де, ама ние какво направихме, за да имаме подготвени кадри. Двупосочно е. Подкрепяме с дарения и апаратура Минно-геоложкия университет. Машините, които сме дали за ползване от студентите, ако ги бяхме продали за рециклиране, щяхме да изкараме 1,5 млн. евро. Това е част от нашия ангажимент. Подкрепяме професионалната гимназия в Златица, в партньорство с още няколко индустриални компании. Освен това имаме наша частна гимназия в Челопеч, което е едно от средните училища с най-висок успех в страната. Това не са само кадри за нас, защото не можем да наемем всички. Шансът на България е да има повече фирми като „Дънди“.
Как се отразява цикличността на пазара на ценни метали на дейността на компанията?
Да управляваш миннодобивно предприятие в условията на цикличен пазар, е сложно начинание. Устойчивата компания е тази, която успява да развива бизнеса си, независимо в коя част на цикъла се намира. Когато цените са високи, както е сега, се отделя повече за капиталовложения, за развитие на бизнеса и на хората, за строителство и за въвеждане на технологии. Така че, когато дойде спадът на цените, да сме в състояние да продължим устойчиво да работим. При ниски цени си личи доколко е адекватен един управленски екип. Когато цените тръгнат надолу, нищо друго не тръгва в същата посока. Цената на горивото не пада, цената на цимента не пада.
При ниски цени ние задържаме същото ниво на производство и не намаляваме заплати. Напротив, дори през 2020 г., която бе предизвикателна по друга причина, заради пандемията, увeличихме заплатите и не сме спрели нито един от проектите си.
Как оценявате устойчивостта на развитието на „Дънди“ в България?
Когато нашата индустрия се развива устойчиво, създава много допълнителни работни места. Средностатистически световната добивна индустрия на едно разкрито работно място генерира от 3 до 7 допълнителни, в зависимост от това какво е технологичното развитие на съответната държава. В България стойността е около 5 добавени работни места. Ние имаме около 1300 пряко наети, към които, ако добавим допълнителните и умножим по четири, колкото е едно семейство, говорим за контингент от над 28 000 души. Затова тежката индустрия е тежка, защото генерира заетост, генерира бизнеси. Между 38 и 40% от приходите ни остават тук, без да говорим за директните плащания, защото в най-развитите държави не се плаща концесионна такса. Защото за тях това е индустрия, която, освен че генерира работни места, е водеща и в иновациите.
Има и неща, които трудно се остойностяват. Например осигуряването на възможност на децата да получат качествено образование в нашата гимназия. Тя е малка, но това са 50 деца на година. За нас това е удовлетворение, същото като пускането на дрона или тестовете на автономен челен товарач в мината.
Как оценявате бизнес средата в България и какво бихте променили, ако зависи от Вас?
Ако се абстрахираме от ковид, който е извънредно явление, бизнес средата е добра и предизвикателна. Добра е, защото има облекчения за бизнеса. Предизвикателна е, защото трябва да се намери начин тези добри практики да се споделят. 372 компании отвън дойдоха да видят какви иновации внедряваме, и само 17 български. Имаме много неща, които можем да споделим. Не само с индустриални компании, а с университети, развойни центрове. Много хора, като чуят споделяне на опит, и разбират хвалби. Да, трябва да покажеш успехите си, но по-важно е да се покаже къде си се препънал и как си стигнал до тези успехи.
Какви са следващите бизнес цели на „Дънди“ в България?
Първата е да продължим устойчивото развитие и на двете ни производства. Във фокуса ни са най-високите стандарти за безопасност и околна среда, развитието на човешкия капитал, постигането на ефективно производство. Концентрирани сме в проучвателни дейности в регионите, в които работим, защото там има изградени предприятия и бързо може да въведем в експлоатация ново находище. Другото е търсещо проучване, което е само разходи, но без тях не можем.
Пет стъпки към доверието (по Илия Гърков)
Създавай среда за споделяне
От момента, в който „Дънди Прешъс Металс“ започна да осъществява дейността си в България през 2004 г., откритото споделяне на информация, свързана с плановете и дейността на компанията, е сред приоритетите ни. Насърчаваме диалога със заинтересованите страни и търсим мнението на нашите заинтересовани страни. Създадохме например първите в минната индустрия информационни центрове и организирахме първите индустриални дни на отворени врати на 600 м под земята.
Вслушвай се в предложенията
За всяка компания е важно да знае причината за своето съществуване. Бизнесът обаче се развива във взаимодействие с разнообразни заинтересовани страни. Неделима част за развитието ни са инвеститори, клиенти, партньори, служители и обществото. Когато като компания успеем да чуем техните притеснения, препоръки и предложения и да адаптираме плановете си, за да постигнем баланс, създаваме особена ангажираност помежду ни. Всеки вижда своето място в организацията или ползите във взаимодействието си с организацията. Колкото по-добър баланс постигаме, толкова сме по-отговорни, а компанията толкова по-успешна.
Изпълнявай ангажиментите си
Ние казваме, че за нас е важно да работим според нашите ценности: безопасност и благополучие, отговорна грижа за околната среда, прозрачност, уважение, иновации и партньорство с местните общности. Когато служителите споделят и демонстрират тези ценности в поведението си, се създава атмосфера на доверие. Всеки бизнес, както и взаимоотношенията между хората, се крепи на доверието, на припокриването на думите с делата.
Прави повече, отколкото си обещал
Стъпвайки в страната, ръководството на „Дънди Прешъс Металс“ заяви, че ще прави повече, отколкото обещава. До ден днешен ние спазваме това обещание. Добър пример за това е Крумовград. Обещахме, че 90% от заетите в производството ни на „Ада тепе“ ще са хора от общината. Към края на 2020 г. процентът вече е 97. Започнахме да мислим за бъдещето на община Крумовград далеч преди да започнeм да реализираме проекта за изграждане на открит рудник „Ада тепе“. Още през 2015 г. сключихме с община Крумовград Меморандум за разбирателство, в който се съгласихме да работим в дух на партньорство за осигуряване на трайни ползи за жителите на общината, чрез сътрудничество в социално-икономическото развитие, въвеждане на стимули за малък и среден бизнес, подкрепа в здравеопазването и образованието.
Всеки ден инвестирай в доверието
В сърцето на всичко, което правим като компания, са хората. Здравето и благополучието на всеки човек, който работи в дружествата на „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград, са от първостепенно значение. Благосъстоянието на общностите, в които живеем и работим, е решаващо важно. Започвайки от всеки един човек, който работи при нас, през жителите на общините, където развиваме дейност, партньорите ни в бизнеса и инвеститорите ни до потребителите на продукти, за които ние сме осигурили суровини, разчитаме на доверие – като отговорни работодатели, като надеждни бизнес партньори, като съзнателни хора, които допринасят за повишаване на общото благосъстояние.
Източник: bglobal.bg