Старши вицепрезидентът по корпоративните въпроси в областта на енергетика и климата на Aurubis пред „Капитал“
Улф Геркенс се присъединява към компанията Norddeutsche Affinerie (днес Aurubis) на 1 януари 1984 г. След придобиването на компанията Cumerio през 2008 г., Улф Геркенс е натоварен с цялата европейска дейност в сектора на енергетиката и климата.
Как гигант като „Аурубис“ би могъл да се трансформира във въглеродно неутрална компания? Заводът в България започна да изгражда собствена соларна мощност, но това не е достатъчно.
Да, последният проект в тази посока е фотоволтаичната ни централа в България. Тя е с мощност 10 мегавата – достатъчна за нуждите на 3500 домакинства, но ще покрива само 2.5% от консумацията ни. Медодобивът е много енергоемко производство и нашият отпечатък е основно непряк – през тока, който ползваме. В България например над 40% от електричеството е от въглищни ТЕЦ-ове. Начинът е да произвеждаме част от енергията със собствени ВЕИ, от външните пазари да купуваме зелена, а където ползваме горива – да ги заменяме с чисти. В Хамбург експериментираме с водород в производството на анодна мед, в завода ни в Олен, Белгия, имаме ветрогенератори, в България планираме втори фотоволтаик и ще ползваме преходно нисковъглеродно гориво – природен газ, когато завърши строежа на газопровода до Средногорието.
А какви са политиките ви към пречистването на водите и качеството на атмосферния въздух?
Те са част от стратегията за устойчивост. На Седмицата на Лондонската метална борса тази година представихме Tomorrow Metals by Aurubis („Метали за бъдещето от „Аурубис“) – концепцията ни за по-голям дял на рециклирането в производството и допълнително намаляване на външното въздействие. Инвестирали сме над 670 млн. евро само за екология от 2000 г. насам в заводите на групата ни в Европа. Резултатът е намаляване на праховите емисии във въздуха с 96% и на остатъчни метали във водата с 88% спрямо нивата от преди 20 години. Най-новият проект започна миналия месец в Германия – 85 млн. евро за допълнителна редукция на дифузните прахови емисии в Хамбург. В България от 600 млн. евро инвестиции, над 100 млн. са само за екология. В завода ни до Пирдоп и Златица работи и уникално съоръжение – пречиствателна станция за дъждовни води. Когато страната ви беше ротационен европредседател, аташетата по околна среда на страните членки го посетиха.
Какви перспективи в имплементирането на ESG стратегия има в „Аурубис“?
Работещи ESG политики са изискване за покриване на новия стандарт за устойчивост в нашата индустрия – The Copper Mark. През тази година заводът ни в България стана една от първите медни металургии в целия свят, която беше сертифицирана по The Copper Mark. Изискванията са много високи, трябваше да се покрият 32 международни критерия, част от които измерват именно устойчивостта в социалното, екологичното и корпоративното управление. The Copper Mark е не само оценка за компанията, но и знак към нашите доставчици и крайни пазари по веригата на доставки – че трябва да се стремят към същите стандарти, на които ние отговаряме и изискваме.
Смятате ли, че европейската Зелена сделка и инициативата Fit to 55 са постижими и биха осигурили желания ефект?
Зависи от отправната точка. Преходът е предизвикателен и изисква действия. Групата „Аурубис“ има ясно поставени цели и работи по тях от близо 10 години. Към момента производството на заводите от цялата група е с въглероден отпечатък под 50% спрямо средния за сектора. Целта ни е да станем въглеродно неутрална компания най-късно до 2050 г.
Какво според вас е ключовото решение (като технология) за декарбонизирането на икономиката?
Ние сме съществена част от процеса, защото произвеждаме мед и съпътстващите я цветни метали. Без тях решенията за декарбонизиране на икономиката са просто невъзможни. За пълната електрификация – ВЕИ, складове за съхранение на енергия, свързаност, е-мобилност трябват много метали. Но за да бъдат ефективни технологичните решения, бизнесът трябва да разполага и с работещи инструменти, които да подкрепят този преход. Това са регулациите за запазване на конкурентоспособността на европейската индустрия. Ние сме енергоемко производство и зависим от цената на тока. В повечето страни от ЕС действа механизъм за компенсиране на непреките разходи за въглеродни емисии в цената на електроенергията. Такъв трябва да се въведе и в България.
Източник: www.capital.bg