Концесията на медния рудник, която трябваше да приключи през 2025 г., е удължена до 2040 г. заради открити залежи. Това стана ясно от думите на инж. Делчо Николов – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Асарел Медет“. Сега предприятието добива и обогатява руда със съдържание на мед от едва 0,27%, което налага по-големи инвестиции в най-модерните технологии.
Освен мед, излиза и малко злато, останалите метали не са платими и нямаме интерес към тях, каза инж. Николов.
Мина „Асарел“ е дълбока 500 метра, ще слезем още с около 200 м надолу според новия проект, обяснява той.
Откритият рудник е впечатляващ със своите размери. Той е терасиран, стъпала, високи по 15 м всяко, водят към дъното. Отдалече огромните машини, които работят в него – 130-тонни камиони „Белаз“ и гигантски багери „Катерпилър“ – изглеждат като детски играчки. „Тук няма да видите миньори, потънали в прах и сажди с къртач в ръка“, предупреждава инж. Делчо Николов. Управлението на работата в рудника е като на космическа станция. Всичко се ръководи от компютърна зала, където инженерът на пулт следи и насочва всяка копка.
През миналата година са добити 42 млн. тона минна маса от рудник „Асарел“, от които 13,2 млн. тона медна руда, каза Александър Чобанов. Производствената програма е изпълнена на 101,29%. В условията на срив в цените на металите на международните борси, особено важно е изпълнението на стратегическата цел за понижаване себестойността на производството, подчерта Чобанов. Отчетената нетна себестойност на платим тон метал е по-ниска спрямо 2015 г. и е най-ниската за периода 2013-2016 г. Същевременно, при съпоставими условия, се отчита ръст от 5,4% спрямо предходната година при натуралната производителност на едно лице от персонала на дружеството по добив на тон метал.
През 2016 г. са изпълнени седемте фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие на „Асарел Медет“. По тях са инвестирани 122 млн. лева в проекти за модернизация, развитие на минерално-суровинната база, енергийна ефективност, екология, безопасност на труда, развитие на човешкия капитал и корпоративно развитие.
Електролитната инсталация е едно от бижутата на предприятието. Чрез нея от замърсените води се добиват около 1500 т годишно мед с чистота 99,9%, която е борсов продукт.
Любопитен факт е, че тук помага бактерия, която се нарича тиобацилус ферооксиданс. Наричат ги бактерии-металурзи, защото се хранят с желязо и разтварят медта. Живеят в много кисела среда – 2 рН, и за да я подпомогнем, доливаме сярна киселина, разказва инж. Георги Матанов.
След като от замърсените води се извлече медта, те минават за пречистване.
Няма друга компания в България, освен „Асарел Медет“, която да разполага с три пречиствателни и 8 автоматични мониторингови станции. 5 сензора подават автоматично информация за данните по поречието на реките преди населените места 24 часа в денонощието. И от РИОСВ могат да следят онлайн параметрите на водата.
„Аз съм рибар, ловя дори пъстърва по поречието на реката, под една от пречиствателните станции“, казва шефът на Общинския съвет в Панагюрище Христо Калоянов.
Заради разширението на производството, стартира проект за четвърта пречиствателна станция, съобщи инж. Николов.
Източник: http://paper.standartnews.com