Най-голямата компания следва модел на устойчиво развитие и социална политика, който може да бъде прилаган от предприятия в различни сфери
Има компании със стратегическо присъствие в даден регион. „Аурубис България“ например е не просто добър работодател, а изпълнява и редица социални функции, с които подкрепя местното развитие. Ивайло Георгиев, ръководител Връзки с институциите, разказва пред списание „Икономика“ за партньорството с общностите в Средногорието.
“ Устойчивото развитие на една компания е в органична връзка с устойчивостта на региона, в който работи. Работните места и бизнеса за местни доставчици е само една от проекциите на тази свързаност. Важно е да има добър демографски баланс, който зависи от общите условия за живот – детски градини и училища с подходящото ниво, условия за спортуване, жива култура на самодейно, в добрия смисъл, ниво, клубове за възрастните. Чрез социалните ни проекти се опитваме да обхванем това.”
“Социалната отговорност не е имиджов инструмент. Такова разбиране е твърде погрешно. При „Аурубис“ тя е част от виждането за устойчиво развитие”.
„Аурубис България“ е най-големият работодател на територията на три средногорски общини – Пирдоп, Златица и Антон. През 50-те години на миналия век по време на бързата индустриализация на България там е създаден медодобивен комбинат, който при приватизацията попада в ръцете на
стратегически инвеститор
Сега това е най-големият индустриален данъкоплатец, с важен принос за БВП на страната. Пирдоп вече е в Топ 3 на общините в България с най-висок размер на средната работна заплата според изследване на Института за пазарна икономика.
Следваме основополагащите принципи на това, което доскоро бе схващано в рамките на корпоративната социална отговорност, а днес е в по-широкото разбиране за ESG – Environmental, Social and Governance. Затова социалните политики, насочени както към региона, така и на национално ниво, не са набор от каузи, а част от общото ни виждане за устойчиво развитие. С три от средногорските общини – Пирдоп, Златица и Антон, имаме
дългогодишни партньорски програми
по които осигуряваме целево финансиране с няколко приоритета. На първо място са образованието, здравеопазването и културата. Устойчивото развитие на една компания е в органична връзка с устойчивостта на региона, в който осъществява дейност. Работните места и бизнеса за местни доставчици е само една от проекциите на тази свързаност. Важно е да има добър демографски баланс, който зависи от общите условия за живот – детски градини и училища с подходящото ниво, условия за спортуване, жива култура на самодейно, в добрия смисъл, ниво, клубове за възрастните. Чрез социалните ни проекти се опитваме да обхванем това.
Ресурсите, които отделяме за региона, донякъде отиват за покриване на
дефицити в нереформирани системи
На територията на седем малки общини има четири гимназии и три професионални училища, които разпределят немного деца. Подпомагаме училищата в три от общините, като донякаде страничен ефект е разфокусиране на средствата и усилията. Заедно с другите две големи компании в региона – „Елаците-Мед“ и „Дънди Прешъс Металс – Челопеч“ и със седемте общини подкрепяме местната болница, която по този начин няма натрупани задължения и не генерира оперативен дефицит. Болницата е общинска собственост, но в течение на времето изградихме отношения на взаимно доверие. Внимаваме за „тънката червена линия“ между частния спомоществовател и публичните институции и спазваме принципа на равна отдалеченост. Партньорските ни програми са с общините, но средствата по тях се предоставят директно на крайните бенифициенти – училища и детски градини, читалища и клубове, здравни кабинети в селата.
През региона минава Подбалканския път, има добра свързаност и условия за развитие на културен, исторически и семеен туризъм. Но по инерционни причини софиянци през уикенда минават транзит оттук. Затова част от проектите ни са насочени към
популяризиране на района
като добро място за отдих и туризъм. Когато някой спомене Златица, хората се сещат за приказката на Елин Пелин – „Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица…“. Стъпвайки на това, изработваме програма за популяризирането на Златица като градът на Дядовата ръкавичка. Създаден е сайт, осигурихме средства за ремонт на градската градина, който ще стане парк „Дядовата ръкавичка“ с идеята скоро тук да се провежда фестивал на детските приказки.
Организираме „Аурубис Велопоход Средногорие“ по маршрут в региона, така че хора от цялата страна да идват тук и после да се връщат със семействата си за туризъм сред притродата. Това е стимул да насочим усилия и към запазване на културно-историческото наследство. Осигурихме средства за възстановяване на Златишкия метох, който беше на път да се събори под напора на времето, а е бил част от мрежата на Васил Левски и местния таен революционен комитет е създаден в него.
Всяко предприятие днес би следвало да се развива и
извън функциите на производител и работодател
Устойчивостта е да се мисли с десетилетия напред. Произвеждаме мед – ресурс, без които е невъзможен прехода към нисковъглеродна икономика. Медта е в основата на високите технологии, на ВЕИ енергията, на е-мобилността и на свързаността. Отскоро започнахме и сами да произвеждаме електроенергия, като изградихме 10 MW фотоволтаичен парк. Предстои да изградим и други собствени възобновяеми мощности. Някъде встрани възниква „философския“ въпрос дали компания с друг предмет на дейност трябва да се занимава и с производство на електроенергия. Опитваме се да си партнираме с държавата за изработването на добри секторни политики и реформи, например в енергетиката.
Политиките за социална отговорност не би следвало да са имиджов инструмент. Такова разбиране е твърде погрешно. Бюджетите ни по партньорските програми не са част от маркетинговия ни бюджет, защото не им е там мястото. Следваме модел, който може да бъде опростен до матрица, приложима от предприятия в разнообразни сфери. В тази матрица всеки може да вложи своята индивидуалност като компания, да се съобрази с местните особености, за да може да се развива устойчиво.
Източник: „Аурубис България“ АД