В Деня на народните будители, 1-ви ноември, Националният музей „Земята и хората“ откри временна изложба, посветена на Международната година на минералогията – „Умни минерали за умни телефони“. Всеки посетител на музея ще има възможност да разгледа изложбата до края на 2022 г..
Светлана Енчева, директор на музея, приветства присъстващите и сподели радостта си от откриването на изложбата, по която тя и целия екип работят почти цяла година.
„Идеята, която имаме, е да се обърнем към младото поколение, за да им покажем защо е важно мобилните устройства да се рециклират. Ресурсите на планетата Земя не са безкрайни и трябва да се пазят.“ – каза още г-жа Енчева.
Д-р Петко Петров, главен уредник и началник отдел „Фондове и експозиции“ в Национален музей „Земята и хората“, доктор по геология, ръководил подготвянето на изложби и временни експозиции в музея, разказа в подробности за умните телефони и умните минерали.
„Тази сутрин си направих сметка, че в джобовете на софиянци, под формата на мобилни телефони, има повече злато, отколкото това, което се намира в купола на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.“ – шеговито започна той.
Сърцето на изложбата са смартфоните, те са емблемата на нашето ежедневие. Във всеки смартфон са съсредоточени върхови постижения на знания, дизайн и гениални инженерни достижения. Пътят на мобилното устройство не започва във фабриката, а много по-рано. Не случайно и в първата витрина на изложбата е сложен прозрачен екран. Това е нещото, което прави смартфона познат на нас, потребителите, с екран, който реагира на допир. Този специален екран се прави само и единствено от индиево-калаен оксид.
По думите на д-р Петров индия няма собствени минерали и няма находища, в които да се добива индиева руда, а той много хитро се е скрил в сфалерита. Проблемът с индий е и, че той е изчерпан дълго преди да започне търсенето му. Това обаче не е единственото предизвикателство с този минерал. Технологията за извличането на индий е изключително трудна. Влага се много ум в търсене, проучване, обогатяване и металургия, за да се извлече и да се стигне до този продукт във формата на метал.
Посетителите на интересната изложба могат да видят българско находище, в което освен индий има кадмий и галий.
„При толкова много колективен ум събрал се на едно място, няма как да не наречем изложбата „умни минерали“. Това е най-бързо изчерпващата се суровина на нашата планета. Тук ние говорим за мобилните телефони, но вече може да срещнем и други устройства със сензорни екрани като таблети, компютри, дори и хладилници.“ – продължи увлекателно да разказва д-р Петров.
По думите му след време всичко ще е на литиево-йонни батерии. Литият обаче е компонентът, който се оказва най-проблематичен.
„Графитът е основен материал за литиево-йонната батерия. Възможностите на минната промишленост обаче са такива, че ако всички тръгнем навсякъде да използваме литиево-йонни батерии няма да имаме възможността да произведен толкова много графит.“ – каза още г-н Петров.
В заключение той сподели, че в нашето съвременно ежедневие всичко е динамично. Суровините, които имаме за 100 и повече години всъщност са много малко. Това е и една от многото причини да се обръща сериозно внимание на умните минерали и умните телефони.
„Малко са хората, виждали разглобен телефон. Минералите, които се намират в него са от изключително значение за нас и за развитието ни. Несравнимо трудно се намира индий и само 1% от него успява да се рециклира в Япония, което практически означава, че в момента той не се рециклира.
Нека се замислим – ако днес решим, че се нуждаем от дадена суровина и проследим пътя ѝ, ще са ни необходими много години, докато стигнем до нея. Пътят на едно находище е между 10-15 години, за да започне работа, и още 5, за да влезе в пълна мощност. Ако днес всички геолози до един се втурнат по цялата земя да търсят и проучват, след 20 години ще имаме резултат от усилията им.“ – с това д-р Петко Петров сложи началото на двата месеца, през които посетителите на възхитителната изложба, събрала в себе си цял свят на минерали и умни технологии, ще могат да се насладят.
В първия ден на изложбата „Дънди Прешъс Металс“ получи специална покана за присъствие. Като рудодобивна компания, която осигурява суровини и е в основата на умните телефони, компанията сподели опита си. Пред многобройните и любопитни детски погледи специалисти от отделите „Връзки с обществеността“ и „Комуникации“ разказаха за пътя на рудата в рудниците „Ада тепе“ и „Челопеч“ от земните недра до повърхността.
Благодарение на очилата за виртуална реалност децата и техните родители се разходиха на 600 м под земята в рудник „Челопеч“, където проследиха целия процес на добив. Късове скални образци от двата рудника в Крумовград и Челопеч заинтригуваха гостите на щанда на „Дънди Прешъс Металс“. Малки и големи слушаха с интерес за процесите, които се извършват в рудниците и задаваха въпроси.
За спомен всеки си направи впечатляваща моментна снимка с фон по избор от „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград и така се потопи под повърхността, снима се с първия автономен дрон, направи си снимка пред първия новоразработен рудник в България за последните 40 години, или запечата приятното посещение в музея до някоя от защитените видове костенурки, намиращи се на „Ада тепе“.
*Националният музей „Земята и хората” в София е създаден през 1986 година, благодарение на щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми. Началото е положено година по-рано, когато Илия Делев – единственият в света търсач и колекционер на гигантски кристали, дарява своята колекция с условието тя да остане в България.
Източник: rnews.bg