Гергьовска люлка, традиционен народен обичай, който се провежда на християнския празник Гергьовден, се залюля в село Мирково. Обичаят, възпроизведен по идея на НЧ „Културен подем 2020“, включва изработването и украсяването на дървена люлка, която след това се издига до определена височина и участниците се люлеят на нея с надеждата да получат здраве и късмет през годината. Според поверието колкото по-високо се залюлее момата, толкова по-високи ще са житните класове.
Люлката в Мирково бе изработена с много мерак от майстор Георги. От рано сутринта пъргави моми от селото донесоха цветя и зеленина, с които украсиха люлката издигната в двора на читалищния дом. Млади момичета, облечени в народни носии, бяха първите, които се залюляха за здраве под звуците на песента „Люлка се люля, девойко“.
Обичаят „Гергьовска люлка“
Обичаят „Гергьовска люлка“ е възникнал като начин за отбелязване на прехода от зимата към пролетта, символизиращ обновяването и растежа. С течение на времето той се свързва със Свети Георги, който е почитан като покровител на земеделието и животновъдството.
Изработката на гергьовската люлка обикновено започва няколко седмици преди празника. Люлката се прави от здраво дърво, често дъб или бряст. Украсата на люлката е важна част от процеса и се извършва от девойки в ранни зори. Обичайните декорации включват цветя, зеленина, панделки и цветни тъкани. Понякога върху люлката могат да бъдат нарисувани религиозни мотиви или сцени от живота на Свети Георги.
След като люлката е готова, тя се поставя на централно място в селото. Участниците в обичая, които обикновено са млади мъже, се редуват да скачат от люлката. Броят на скоковете варира в зависимост от местната традиция, но обикновено е нечетен брой.
Днес гергьовската люлка остава популярен обичай не само в България, а и в много части на Европа, особено в Източна Европа и Балканите. Обичаят продължава да бъде израз на пролетното обновление и надежда за благополучие през предстоящата година.
Източник: rnews.bg