На специална пресконференция днес Българската минно-геоложка камара обори три мита за минната индустрия у нас.
Мит 1: Минните компании не помагат на общините, на чиято територия развиват своите проекти.
Те просто ползват наличните блага, услуги и нищо не дават.
Мит 2: Минният бранш е допотопен. Собствениците не инвестират в технологии, а само експлоатират природните богатства.
Мит 3: Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие, защото са замърсили почвите до степен, до който процесът е необратим.
Събитието даде категоричен отговор на част от опитите, които некомпетентен и манипулиращ аудиторията начин се опитват да преиначат професионални теми, свързани с минния бранш.
Мит 2: Минният бранш е допотопен. Собствениците не инвестират в технологии, а само експлоатират природните богатства.
Мит 3: Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие, защото са замърсили почвите до степен, до който процесът е необратим.
Събитието даде категоричен отговор на част от опитите, които некомпетентен и манипулиращ аудиторията начин се опитват да преиначат професионални теми, свързани с минния бранш.
Защо има нужда от представяне на реалното състояние на минната индустрия на България?
“Днес правим първа крачка в опитите си да изчистим митовете за минната индустрия. Минният бранш разчита на знанието, което имаме за земята. Геологията и минното дело са научни дялове, който дават отговорите за това дали има достатъчно налични природни дадености и дали е икономически изгодно намереното под земята да се добива. Това е най-общото обяснение на един сложен и научно обоснован процес. Минната индустрия има доверие в науката и точния анализ. Само чрез наука и знание можем да вървим по пътя на устойчивото развитие.“ – посочи в началото на пресконференцията инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК.
За съжаление се наблюдава девалвация на знанието, особено прецедено през субективното мнение на по-активни потребители в Интернет. Тогава стигаме до парадокса, че едни хора градят своите заключения и позиции благодарение на активисти, които не са минни специалисти. Оттук се започва развитието на псевдоистории за състоянието и бъдещето на цели сектори, в т.ч. и на минната индустрия у нас.
„По подобен път се ражда квази-знание, което често граничи с невежество. Чрез него се генерират редица митове, подхранвани от хора, които ги „обличат“ в различни одежди, които се харесват на широката публика. Това са дрехите на по-зелената икономика и на изграденото благоденствие, основано на по-високи пенсии“,посочи начина на създаване на неверни факти и истории за минния бранш инж. Андреев.
Изнесени бяха данни, че за последните 18 години водещите добивни компании са вложили над 4 млрд. лева в технологично обновление, което носи със себе си подобрени икономически и екологични показатели и представяне по отношение на здраве и безопасност.
У нас вече се говори за Минна индустрия 4.0., като водещите български минни компании са изключително близо до това ниво на автоматизация и модернизация чрез направените инвестиции в техника и обучения на персонала.
У нас вече се говори за Минна индустрия 4.0., като водещите български минни компании са изключително близо до това ниво на автоматизация и модернизация чрез направените инвестиции в техника и обучения на персонала.
Минната дейност, туризмът и биоземеделието могат да се развиват устойчиво заедно и да не си пречат, а да се получават синергии по между им, категорични са от ръководството на БМГК.
Камарта винаги е посочвала, че конструктивният диалог и партньорство с местните общности са сред водещите принципи, които браншът следва. Затова при натъкване на информация, че водеща минна компания се отнася с пренебрежение към хората, живеещи на територията, на която тя развива дейност, тя винаги проверява достоверността на изложените факти.
Източник: БМГК