Във фокуса на програмата, организирана от Net-Zero Lab към Софийския университет с подкрепата на „Аурубис България“, беше запазването на индустриалната конкурентоспособност на фона на действията по намаляване на въглеродните емисии
Първата в България Академия за индустриална декарбонизация постави във фокус регулаторните предизвикателства и технологичните решения за прехода към нисковъглеродна икономика в индустрията. Инициативата беше организирана от Net-Zero Lab – учебно-научна лаборатория към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с подкрепата на „Аурубис България“. Събитието събра международни гост-лектори, представители на бизнеса и академичните среди, които представиха пред млади професионалисти ключови теми, свързани с декарбонизацията на енергоинтензивната промишленост, европейските индустриални политики и практическите подходи за превръщане на климатичните цели на ЕС в приложими решения. Лекциите се проведоха на 6 и 7 февруари 2026 г. в Стопанския факултет на СУ и бяха предшествани от публична дискусия.
Откриващото дискусионно събитие очерта основните предизвикателства пред индустриалния преход в Европа и България. Иван Матейчак, директор по портфейла на Плана за стратегически енергийни технологии на ЕС (SET-Plan) в Европейския алианс за енергийни изследвания (EERA), подчерта, че „предизвикателството пред Европа вече не е дали да намалява въглеродните емисии, а как да го направи, без да загуби индустриалната си конкурентоспособност“.
В дискусията участваха още Константин Божинов („Хайделберг Матириълс“), Десислава Кирова („Холсим България“) и Ивайло Георгиев („Аурубис България“), които представиха практическите измерения на прехода. Те акцентираха върху отражението на новите регулации, включително Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), върху производствените разходи, инвестиционните решения и дългосрочното планиране. Според участниците декарбонизацията е комплексен процес, изискващ баланс между екологичните цели и икономическата реалност, особено в енергоинтензивни сектори като циментовата индустрия и металургията, където са необходими значителни инвестиции.
Индустриално посещение в завода на „Холсим България“ в първия ден допълни практическата насоченост на академията, като даде възможност на участниците да се запознаят на място с технологичните решения за намаляване на въглеродния отпечатък.
Програмата продължи с лекции, посветени на новата регулаторна рамка за чисти технологии, реформите в Системата за търговия с емисии, прилагането на CBAM, както и стратегическите рискове и възможности пред българската индустрия. Сред лекторите бяха представители на EERA, програмата „Промишленост“ към германския аналитичен център Agora, Cambridge Institute for Sustainability Leadership, както и български експерти от индустрията и науката. В центъра на дискусиите бяха конкурентоспособността на европейската индустрия при декарбонизация, ролята на чистата енергия, електрификацията и водорода, както и необходимостта от по-тясна координация между научните изследвания, бизнеса и публичните политики.
В рамките на академията д-р Мария Трифонова, заместник-ръководител на Net-Zero Lab, представи най-новия аналитичен доклад на лабораторията, който картографира химическата индустрия в България и факторите, определящи нейния потенциал за декарбонизация. Според анализа секторът е концентриран в ограничен брой големи предприятия, но има съществено влияние върху емисиите и енергийното потребление и е ключов за националния преход към нисковъглеродна икономика.
С провеждането на първата Академия за индустриална декарбонизация Net-Zero Lab, с подкрепата на „Аурубис България“, продължава изграждането на дългосрочна платформа за обмен на знания, развитие на експертен капацитет и устойчив диалог между бизнеса, науката и институциите. Целта е европейските климатични амбиции да бъдат превърнати в реалистични инвестиционни и технологични решения, съобразени с българския индустриален и икономически контекст.
Източник: rnews.bg
