при спазване на законодателството на Република България и на най-високите стандарти в Европа и България за опазване на околната среда и здравето на хората. Камарата изразява своята увереност, че инвеститорът ще започне и изпълни проекта, стриктно следвайки принципите на устойчивото развитие, съблюдавайки икономическата, екологична и социална отговорност във всеки един аспект на своята работа.
Камарата приема за необходимо да изрази своя позиция по отношение на инвестиционното намерение за рудодобив в Община Трън поради зачестилите опити на група хора да тиражират в публичното пространство манипулативни и грешни факти и тяхното изопачено тълкуване пред широката общественост.
Според БМГК поради кампанията за злепоставяне на проекта част от местната общност е манипулирана и вероятно това е основната причина да изразява опасения за бъдещето на региона след започване на добивните дейности. Камарата зачита и уважава правото на мнение и нуждата от качествена информация за местните хора както от страна на компетентните органи (МОСВ, Община Трън, РИОСВ), така и от страна на инвеститорите. В гр. Трън от 4 години работи Информационен център на инвеститора, където отговарят на възникналите въпроси.
В него вече са подадени над 200 молби от желаещи работа жители на община Трън и региона.
До момента е ясно, че проектът в Трън е своя най-ранен етап и предстои изготвянето на Доклад за Оценка на въздействието върху околната среда. Инвеститорът все още прави допълнителни проучвания за своя сметка, за да има пълна и достоверна картина на наличните природни условия и богатства. Нещо повече, този подход ще му позволи да използва най-съвременните методи за начало и продължаване на добива при спазване на принципите на устойчивото развитие. Всякакво провеждане на широки обществени дискусии или допитвания до обществеността, преди да е приключила законовата процедура по Оценка на въздействието върху околната среда – не само по проекти в минерално-суровинната индустрия, но и за всички останали икономически дейности, крие риск от подвеждане на местната общност и може да навреди на социално-икономическото развитие на региона.
„Атаките срещу този конкретен инвеститор за съжаление не са изолиран случай, а са елемент от една тенденция за перманентно саботиране на дейността на минно-добивни компании, с което се създават затруднения пред устойчивото развитие на минния бранш“, пише в позицията си БМГК и подчертава:“ БМГК, както и държавните институции, и широката общественост, много добре познават групата компании на инвеститора „Асарел-Медет“АД. Съдейки по неговия дългогодишен опит – инвеститорски, управленски, обществен, социално-отговорен, както и спазване на екологичното и трудово законодателство, ние гарантираме, че с развитието на проекта в Трън, инвеститорът ще спазва същите принципи, правила и политики, както и националното законодателство – каквато е безусловно цялата му практика при развитието на добива в община Панагюрище.
В досегашния си опит компанията-инвеститор е доказала, че рудодобивът може да се развива в унисон с всички други отрасли на икономиката на страната – в това число туризъм и биоземеделие – при значително завишаване стандарта на живот на местното население. Община Панагюрище е пример за това как от години бизнес и местна власт могат заедно да решават проблемите и да развиват своя роден край.
Убедени сме, че в община Трън ще бъде приложен същият успешен и устойчив модел на развитие и новият проект ще донесе редица ползи – както за местното население, така и за националната икономика“, пише в разпространената публично преди дни позиция
Според БМГК част от ползите от проекта за златодобив в община Трън са:
1. За местната общност:
– Наемане на местни жители на работа – както при етапа на строеж на рудниците, така и при процеса на добив на полезни изкопаеми;
– Подобряване на местната инфраструктура
– Подобряване на качеството на услуги, предоставяни от местни доставчици;
– Развитие на здравеопазването, културния живот, спортните дейности в общината;
– Насърчаване на младите хора да останат по родните си места. Косвен ефект би бил ако емигрирали трънчани се завърнат след успешния старт на проекта.
– Повишаване на местния бюджет след трансфер на полагаемия се процент от концесионните плащания;
– Повишаване качеството и стандарта на живот;
– Развиване на туристическия сектор и негови разновидности;
– Развита социална отговорност чрез публично-частни проекти, реализирани съвместно между Община Трън и инвеститора.
2. За националната икономика
– Повишаване на БВП;
– Намаляване на безработицата в региона;
– Повишаване на концесионните плащания към националния бюджет;
– Реализиране на полезните изкопаеми на страната;
– Затвърждаване на водещата позиция на България като минна държава;
– Старт на нов минен проект – един от двата първи проекта в продължение на близо 30 години.
3. За Европа
– Реализиране на Стратегията за суровините на Европейския съюз, която насърчава местния добив и намаляване на зависимостта от внос на суровини за европейската индустрия.
„Евромакс сървисиз“ е собственост на „Асарел инвестмънт“ от групата на „Асарел – Медет“. Инвестиционното дружество купи правата за търсене и проучване в Трън през пролетта на 2014 г Собственик беше канадската Euromax Resources. Пак от нея две години по-рано „Асарел“ придоби и „Трейс рисорсиз“, която има концесия за подобен проект в Брезник. „Асарел – Медет“ е най-голямото медодобивно дружество в страната и оперира мината край Панагюрище. Сред големите акционери са австрийската Voest-Alpine intertrading и директорът Лъчезар Цоцорков.
Сдружение „Трън“: Искаме чиста природа
„Притеснява ни, че това, което имаме като природен ресурс, ще се загуби. Имаме прекрасна природа, богато биоразнообразие, това е може би един от най-чистите райони в страната, който не е индустриализиран по никакъв начин. Хората ще Загубят поминъка си, тъй като той е свързан с чистото производство и с туризма. В момента са тръгнали нанякъде, има много проекти за биоземеделие и биоферми с европейски средства и един подобен проект за индустриализация на целия район смятаме, че ще попречи“, казва Румяна Боянова, инициатор и председател на регистрираното преди два месеца сдружение „Трън“. По думите й корените й са от близкото село Ерул, има къща там и като нея са половината от противниците на проекта. Другите са местни хора. „В сдружението сме около 30 души, но много повече ни подкрепят“, казва тя.
Източник: www.oshtepan.com