„Има ли съкровище по света, което да се мери с Панагюрското?“ Това попитах директора на Историческия музей в града доц. д-р Атанас Шопов. „Не съм чувал за по-уникално съкровище“, ми отговори той.
Всеки, който е виждал деветте златни съда, със сигурност се е замислил дали те не са произведение на цивилизация, която ни е превъзхождала. Любопитен факт е, че и при двете направени копия, които имат сертификат, съвременните майстори не са успели да постигнат лекотата на древните предмети.
Оригиналното съкровище тежи 6,164 кг, а копията – с 200-300 г повече. Изработката на ритоните, амфората и фиалата е толкова съвършена, че можеш да видиш всяка мигла на елена лопатар, различните физиономии на всяко от негърските лица, двояката природа на жените воини.
Съкровището е открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от Панагюрище в местността Мерул от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови. Докато копали на една нива, мотиката ударила нещо твърдо. Изумените братя изровили съдовете, измили ги в реката и ги занесли на градската управа. Заради ценността им обаче веднага ги поискали в музея в Пловдив, а после – Националния исторически музей в София.
Благодарение на модерния трезор, построен в Панагюрище с финансовата помощ на „Асарел-Медет“ АД и на проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който бе почетен гражданин на града, от 2012 г. оригиналното съкровище вече се връща всяка година за определено време у дома.
А дали има други съкровища, които да се мерят по изящество с него, скоро всеки ще може да си отговори сам. Защото ще бъдат направени специални витрини за гостуващи експонати от музеите от цял свят. А който българин все още не е видял Панагюрското съкровище – да пали колата, да хваща влака или автобуса към градчето в Средна гора, за да поправи големия пропуск.
Защото само него да имахме, пак щеше да е предостатъчно да се запишем със златни букви в Книгата на човешката цивилизация.
Източник: http://paper.standartnews.com