Вчера жителите на Златица тържествено отбелязаха 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска”. Община Златица е част от националните тържества за отбелязване на двете годишнини.
На тържествата присъства делегация от община Разлог в състав заместник кметовете Иван Гюров и Гергана Колчева-Фарфарова, и кметът на Долно Драглище Лиляна Боянова. Разложко е родно място на родоначалника на българското възраждане – Паисий Хилендарски, който е роден в Банско през 1722 година.
Делегацията, придружена от кмета на община Златица Стоян Генов, в Алеята на славата се поклони и поднесе цветя на паметните плочи на Георги Чолаков и Серафим Боянов. Двамата продължители на възрожденските традиции са родени в Долно Драглище.
Тържественото събрание за отбелязване на годишнината от рождението на Паисий Хилендарски се състоя в малката зала на читалище „Христо Смирненски – 1889”. Модератор на събитието бе докторът по история Иван Иванов. Той отбеляза, че Златица е тясно свързана с делото на Паисий. Доказателство за това е Хилендарската кондика, където е записано, че посещението в града на този велик българин, заедно с неговия брат Лаврентий, е през месец декември 1761 година. Според д-р Иванов не са много градовете в България, за които има сведения, че са посещавани от хилендарския монах.
В дискусията участваха доцент д-р Светлана Иванова от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Паисий Хилендарски” и Кети Мирчева от Института за исторически изследвания на БАН. В своите изложения те представиха последните известни факти за делото на Паисий Хилендарски.
Кети Мирчева съобщи, че според историка Димитър Пеев, смъртта на Паисий Хилендарски не е настъпила през 1773 година, както се смяташе до скоро, а по-късно. Тя представи доказателства за този факт.
„История славянобългарска” е една от най-четените книги през Възраждането и има над 70 преписа до Освобождението, включително има направени 4 преписа предназначени за католиците в България и един препис на гръцки език. Книгата играе важна роля за формирането на първоначалните исторически представи на българите.
Кети Мирчева разказа за източниците, които ползва Паисий, за да напише своята история. Това са основно трудовете на католическите църковни историци Цезар Бароний и Павел Ненатович.
Доцент д-р Светлана Иванова съобщи, че повечето източници за българската история се пазят в чужди архиви. С това нещо се сблъсква и Паисий Хилендарски. Тя разказа за неговото самочувствие да събира исторически сведения дори в Австрийската империя.
Според Иванова хилендарският монах е посетил навремето Златица, тъй като тя е била известен занаятчийски и селскостопански център по онова време.
В проведения разговор се включиха и присъстващи граждани, които разказаха сведения за разкритите исторически находки в района.
Кметът на община Златица Стоян Генов благодари на доцент Иванова и Кети Мирчева за интересната беседа.
„Вие заредихте с патриотизъм всеки един от нас и самочувствие да сме жители на град, в който са отеквали стъпките на Паисий”, каза кметът.
Стоян Генов подари на гостите двата тома на д-р Иван Иванов за историята на Средногорието и букети с цветя.
Във фоайето на читалището бе показана фотоизложба на Народната библиотека посветена на Паисий Хилендарски.
Тържествената вечер завърши със спектакъла „Паисий” на НФА „Българе”, за който ще ви информираме допълнително.
Източник: rnews.bg
