Ръководството на „Асарел Медет“ АД днес и утре ще раздаде 204 награди по повод Деня на миньора. Отличията ще получат определените от своите колеги за най-добър в професията, както и тези, които имат 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в „Асарел“ и дъщерните дружества.
За трета поредна година се връчва специалната награда за 45 години в компанията – неин носител е Никола Десков, елекромеханошлосер в отдел „Енергоснабдяване, енергийна ефективност и инженеринг“.
За първи път сред наградените за професионални постижения намира място ученик от дуалното обучение – Цветан Кузманов, който е автомонтьор в Централна ремонтна база.
Признание по случай Деня на миньора ще получат и всички асарелци, които помогнаха за потушаването на пожарите край Лесичово – на 21 юли, и край Елшица – от 8 до 10 август.
Компанията в числа:
- Близо 1200 работници, специалисти и мениджъри са в екипа на панагюрската компания за добив и преработка на медни руди „Асарел-Медет“.
- Още 1100 са заетите в дъщерни и смесени дружества и публично-частни партньорства.
- Добавената стойност на един нает в Панагюрище достига 51 000 лв., което е много висока стойност за страната, сочи анализ на Института за пазарна икономика за 2020 г. Основният фактор е добивната индустрия в общината, в която добавената стойност на един нает достига 172 000 лв., или 6-7 пъти над средните нива за преработващата промишленост. Панагюрище трайно е сред 10-те общини в страната с най-висок размер на средната работна заплата, обобщават от ИПИ.
45 години в мината: Никола Десков е доайенът в електролабораторията
Сам човек нищо не може да направи, най-много да иде да засече електромера, казва на младите ветеранът
Годината е 1977. Кралят на рока Елвис Пресли вече е изпълнил последния си концерт, а в Румъния още не могат да се отърсят от шока след преживяното разрушително земетресение във Вранча. Нидерландия пък е във футболен траур след отказа на легендарния Йохан Кройф да играе за националния отбор на своята родина.
През същата година част от отбора на панагюрския минно-обогатителен комплекс става един младеж. По онова време той едва ли предполага, че ще изкара цели 45 години на едно работно място.
Доайенът на отдел „Енергоснабдяване, енергийна ефективност и инженеринг“ Никола Десков започва работа в електроремонтния цех още преди казармата, а след нея се завръща в електролабораторията на компанията.
„Занимавахме се с всички големи високоволтови двигатели в цеховете, извършвахме ремонта на руските багери в рудника“, спомня си Никола Десков първите години в компанията.
Той е свидетел на еволюцията в своята сфера – от руското оборудване до най-модерните технологии. Екипът на електролабораторията вече се гордее с техника от последно поколение, произведена от световния лидер в тази сфера MEGGER. Сега всичко е автоматизирано, но отстраняването на авариите все така продължава да изисква добра работа в екип.
„Сам човек нищо не може да направи в нашата професия. Най-много да иде да засече електромера. Нужна е взаимозаменяемост и екипност, а при нас това го има“, доволен е Никола Десков, който от септември тази година преминава в отбора на пенсионерите.
„Идва ред на младите да ни заместят във всичко. Това, което ги съветвам, е да бъдат внимателни и да мислят какво правят. В нашата професия грешките се плащат скъпо и нямаме право на такива. Желая на колегите да са здрави, другото ще дойде само“, завършва Никола своя поздрав за професионалния празник.
Идва силна нова генерация
Отличникът, който е упорит като дядо си в работата
Интересно ми е, лаконично отвръща на похвалите Цветан Кузманов, автомонтьор в Централна ремонтна база
„Упорит ли си като дядо си?“ – това попитал инж. Кръстьо Михлюзов 23-годишния Цветан Кузманов, когато двамата се запознали.
„Само стой да гледаш!“, отговорил му амбициозно младежът.
Сега всички виждаме Цветан като първия ученик, завършил дуалното обучение в Панагюрище, който получава наградата „Най-добър в професията“ в „Асарел-Медет“. Един отличник от гимназията, който показва, че успешно е израснал до отличник в работата.
Историята тръгва от любопитното съвпадение в имената. Оказва се, че Цветан е наследил от дядо си не само трите си имена, но и упоритостта да не се отказва при трудни задачи. „Често в Централна ремонтна база чувах да се повтаря едно име – Цветан Стоянов Кузманов… А човек със същото име беше първият енергетик в рудника, при когото някога започнах работа и от когото съм се учил“, разказва с уважение днешният ръководител на цех „Ремонт Рудник и Централна ремонтна база“ инж. Кръстьо Михлюзов. Сега се радва да види, че някогашното хлапе – внукът на неговия ментор, е наследило добрите качества и ги показва в професията.
„Още от първия ден на дуалното обучение няколко момчета се откроиха и Цветан беше сред тях“, потвърждава техник-механикът инж. Марин Брандийски. „На него може да се разчита за всичко, справя се с новите машини, има голямо желание за работа, любознателен е и никога не оставя задачите си недовършени“, допълва прекият му ръководител в авторемонтния цех.
„Интересно ми е“, лаконично обобщава рецептата Цветан минути след като е участвал в монтаж на двигателя на новия 130-тонен автосамосвал „БелАЗ“.
Когато се връща към дуалното обучение, си припомня есето, което е написал при завършването на програмата. „Сбъдна се това, което си пожелах – исках да имам интересна и доходна работа и днес я имам“, казва 23-годишният отличник в професията.
Радва се за наградата и е благодарен, че са оценили труда и усилията, които полага. Признава, че прилича на дядо си Цветан Кузманов. Той бил работлив човек, който идвал с удоволствие на работа. Също като внука си днес.
Мария и Атанас от дуалното обучение към сбъднатата мечта на минната професия и любовта
Двамата работят с мерак и следват задочно
Двамата са бивши ученици от дуалното обучение в „Асарел-Медет“, влюбени са един в друг, но и в своите минни професии.
Мария Илкова е отличничката на четвъртия випуск абитуриенти. Момичето, което тази година завърши „Минна електромеханика“ в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище, продължава образованието си в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Ще учи задочно „Електроенергетика и електрообзавеждане“, след като каза „Да“ на предложението за работа в „Асарел“.
Според Мария
мъжки и женски професии няма.
Харесва й да участва в големи и сложни ремонти. Казва, че няма място във флотационния цех, където да не е била – сама или с някой от наставниците си, на които е много благодарна. След 10 години вижда себе си като човек със сплотено семейство, който е успял в професията, която му е мечта.
Следва стъпките на баща си Кръстю Илков, който е електромеханошлосер в Инсталацията за екстракция и електролиза на катодна мед в „Асарел-Медет“, а догодина абитуриентка от същата минна паралелка с дуално обучение ще бъде и сестра й Гергана.
При Атанас Пройчев пък няма нищо потомствено в избора на професия. Той е едно от момчетата със златни ръце от първия випуск на дуалното обучение. Вече три години е част от екипа на панагюрската минна компания. Решил, че ще учи точно това заради „Асарел-Медет“. „Видях шанс за хубава и стабилна професия с добри доходи“, разказва младежът.
Като ученик му се случвало да пътува по тъмно с колата, която кара сутрешния хляб от село Дюлево до Стрелча, за да хваща оттам работнически автобус до „Асарел“ заради дуалното обучение. От 15 години живее сам с майка си и по-малката си сестра, а
животът явно го е научил как се носи отговорност.
Днес Атанас е част от екипа на звено „Водоотлив“ в рудник „Асарел“ и казва, че си върши работата с мерак.
„На него винаги може да се разчита“, потвърждава и главният инженер на рудника Димитър Щрангов. Още като единадесетокласник той се откроил като работливо момче, което вместо да скучае през междучасията, запретвало ръкави и се включвало в почистването на снега. „Никога не съм обичал да стоя със скръстени ръце“, споделя младежът.
Сега се е амбицирал покрай Мария и също ще учи задочно в Минно-геоложкия университет, но в друга специалност – „Разработка на полезни изкопаеми“. „Обичам работата си и искам всеки ден да ставам по-добър в това, което правя“, обяснява той.
Мария и Атанас са заедно след работа,
но в „Асарел“ са се засекли само веднъж,
на случайна среща по обяд в стола. Тя е момиче от фабриката, докато той е момче от рудника.
Иначе двамата гледат в една посока, ценят доверието помежду си и се разбират с лекота. „Когато нещо ти е на сърцето, винаги се получава добре“, казват Мария и Атанас за тайната да бъдеш щастлив и в работата, и в любовта.
Източник: www.24chasa.bg
