За пръв път от осем години стоманодобивът в България ще отбележи ръст, макар и плах, през 2016 г. Добрата новина е, че тенденцията се очаква да се запази и през новата година. Като се добави и стабилното производство на цветни метали, което доста по-рано излезе от кризисния спад, перспективите за металургията като цяло са положителни.
В същото време несигурно остава съживяването в добивната индустрия и по-специално в рудодобива, където въпреки увеличеното производство за първите десет месеца на 2016 г. се наблюдава спад на оборотите. Подобна беше картината и през 2015 г., когато минните компании опитваха да компенсират ниските цени на металите с по-голямо производство. Въпреки поскъпването на металите през последните месеци непредвидимата геополитическа ситуация и ефектът й върху общите икономически условия правят прогнозите за бранша невъзможни.
Добра посока
За стоманения бизнес в Европа по принцип 2017-а се очаква да е добра година. Причината за това са ограничителните мерки под формата на допълнителни мита, които Европейската комисия наложи върху китайския внос на някои продукти и които вече дават резултат. „Това определено ще даде тласък на европейските производители, които вече са защитени от нелоялната конкуренция на дъмпинговите цени. Затова в стоманодобивния сектор в България, което реално е „Стомана индъстри“, сме положително настроени и смятаме, че 2017 г. ще е доста по-добра от досегашните кризисни години“, каза Антон Петров, представител на гръцката Viohalco (собственик на „Стомана индъстри“) и председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По думите му ръстът вече се усеща. „Тази тенденция е видима и през 2016 г., особено през последните две тримесечия. Разбира се, тя е плаха, но е добра посока“, каза Петров.
Това, което все още ограничава стоманодобива, е липсата на значителен ръст в потреблението на стоманени продукти в Европа, смята изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова. По думите й очакванията на Eurofer са, че търсенето ще се увеличи с 1-1.5% през тази година, но такъв ръст е близо до статистическата грешка. „Не може да се говори, че европейската индустрия действително е излязла от нулевата точка, която достигна през кризата, а това пряко влияе на потреблението на стомана“, каза Паунова.
В България черната металургия все още е далече от работа на пълна мощност. Капацитетът на „Стомана индъстри“ и „Промет стийл“, която използва заготовки, е близо 1.8 млн. тона общо. В същото време производството не успява да надвиши 600 – 700 хил. тона, каза Паунова. Според нея друг фактор, от който ще зависи дали започналото леко увеличение при черните метали ще се запази през 2017 г., е средата в България. „Това означава да няма промени в данъчните закони или регулациите, които засягат бизнеса, включително по отношение на енергийните ресурси“, добави тя.
Стабилни пазарни позиции
Доста по-сигурна е ситуацията при цветната металургия, където мощностите на практика са достигнали капацитета си. „По-високите цени позволяват тези метали да се търгуват не само в Европа, но и по целия свят. Компаниите имат стабилни пазари и ще продължат да поддържат добрите нива“, каза Паунова.
От пловдивския производител на олово и цинк КЦМ очакват нормална година – сравнително високи цени на металите, но неголям ръст в потреблението. „Нашият отговор ще бъде, че запазваме размера на производството на нивото от 2016 г., т.е. около 70 хил. т олово и 74 хил. т цинк“, каза Румен Цонев, главен изпълнителен директор на групата „КЦМ 2000“. През последния месец цената на цинка достигна над 2700 долара на тон, а оловото се търгуваше на около 2100 – 2300 долара за тон. „По-високата цена като цяло означава по-добра година, но не чак толкова, защото потреблението на метала в световен мащаб не се очаква да бъде с голям ръст“, обясни той. След приключването на мащабната модернизация в завода компанията е подобрила ефективността на производството и енергийната си ефективност и по думите на Цонев това й е осигурило стабилни пазарни позиции. „Характерното за нас е, че всичко, което постигаме като финансов резултат, се инвестира обратно в дружеството. Размерът на тези инвестиции е от порядъка на 15-20 млн. лв., толкова е и очакваната печалба“, добави той.
На пълен капацитет
Медодобивното предприятие „Аурубис България“ се очаква да възстанови производството до пълен капацитет през 2017 г., след като миналата година обемите намаляха леко заради капиталов ремонт, който продължи близо два месеца. От отчета на германския собственик Aurubis за финансовата 2015-2016 г. става ясно, че за 12-те месеца до края на септември заводът в Пирдоп е преработил 200 хил. тона по-малко концентрат (общо 1 млн. тона), а обемът на произведените катоди е намалял до 214 хил. тона от 232 хил. тона година по-рано. Това е свило печалбата с близо една трета до 61.2 млн. евро, което е сравнимо с резултата за предходната финансова година. Прогнозата на групата за 2016-2017 г. е за значително по-висока оперативна печалба преди данъци и малко по-висока възвращаемост на капитала. Върху резултатите влияние ще продължи да оказва несигурността по отношение на общото икономическо развитие и пазарите, казват от Aurubis.
Инвестиции
За производителя на алуминиеви продукти „Алкомет“ рязка промяна в обемите може да се очаква догодина, когато ще приключи двегодишната инвестиционна програма на дружеството. През 2016 г. компанията започна проект на стойност 36 млн. евро, който ще увеличи капацитета й с 35% до 100 хил. тона годишно. Инвестиции ще бъдат направени и в трите цеха на шуменския завод (пресов, валцов и леярна), като целта е да се въведе производство на по-специални продукти с по-висока добавена стойност. Това ще вдигне оборота на компанията с 50% до 500 млн. лв. след завършване на програмата. За деветте месеца към края на октомври „Алкомет“ отчита 6% спад на нетни приходи от продажби заради по-ниските цени на алуминия, но печалбата нараства над четири пъти до 21.3 млн. лв.
Като цяло положителни са прогнозите за компаниите, които произвеждат метални продукти. „Предприятия като „Алкомет“, „Етем“ и „София мед“ се очаква да имат по-добри резултати през 2017 г.“, каза Петров. По думите му дори и без конкретен проект всички металургични предприятия инвестират непрекъснато в нови машини и съоръжения. „Инвестиции в сектора от порядъка на 100 – 150 млн. лв. годишно са нещо съвсем нормално“, добави той.
Несигурна среда за добива
Независимо от по-високите цени на металите последните месеци от добивната индустрия остават предпазливи в очакванията си за 2017 г. заради общата несигурност. „Предстоящите, но непредвидими засега геополитически промени и развитието на редица регионални и военни кризи имат първостепенно отражение върху борсови, финансови, търговски и други общо икономически условия. Като се добавят нестабилните договорки между световните производители на нефт и очакваните, но неизвестни промени в лихвената и паричната политика на Федералния резерв на САЩ, прогнозирането на цените на суровините за следващата година би било повече от вероятно неточно“, казаха от Българската минно-геоложка камара (БМГК). Като пример оттам посочват цената на медта, която различни анализатори разполагат в диапазона от 2750 до над 7000 долара за тон.
Данните на НСИ за първите десет месеца на 2016 г. (виж графиката) затвърждават тенденцията, която се очерта предната година. През 2015 г. добивът в страната нарасна с 10% в натурални показатели, достигайки рекордните в историята на сектора 113 млн. тона суровини, но приходите намаляха с 1% до 2.4 млрд. лв. заради спадащите цени на металите. Две трети от продукцията в бранша се формира от рудите и въглищата. На фона на общата несигурност обаче въпреки положителните сигнали от цените на металите през октомври и ноември 2016 г. от камарата не се ангажират с конкретни прогнози за добива и приходите през новата година.
Проекти
Очакванията за рудодобива, който е водещ подотрасъл в бранша, са свързани с изпълнението на минната стратегия, която беше одобрена през лятото на 2015 г., както и със започване на реална работа по някои вече одобрени и получили всички нужни разрешения проекти, казаха от БМГК. В края на миналата година започна подготовката за изграждането на първото ново миннообогатително предприятие в България след промените. Проектът за добив на златни руди на „Дънъди прешъс металс Крумовград“ е на стойност 178.2 млн. долара и трябва да бъде завършен през 2018 г. Собственик на дружеството е канадската Dundee Precious Metals, която оперира и рудника в Челопеч.
Източник: Капитал