Три панагюрски семейства се включиха в благотворителния маратон „По стъпките на Алеко“ тази година. Събраните средства ще бъдат дарени за лечението на млада жена.
Състезанието се проведе на 5 октомври, събота, като беше в две дистанции – 12 и 28 километра с обща денивелация 1 350 метра. Маратонът е в памет на основателя на организираното туристическо движение Алеко Константинов, на когото е кръстена най-голямата хижа на Витоша. Алеко и приятелят му Никола Тантилов покоряват Черни връх през лятото на 1889 г., когато двамата преминават разстоянието от Орлов мост през Панчарево, Железница, Черни Връх до Владая. През 1907 г. Тантилов описва похода в „Пътеописанието”. То е публикувано във Възпоменателен туристически лист по повод десет години от гибелта на Щастливеца.
Основен организатор на маратона бе ТД “Боерица” в партньорство със Столична община, Парк Витоша, Фондация „София – европейска столица на спорта” и фондация за аутдор занимания за хора с увреждания “Ела и ти”.
Тази година маратонът бе в две категории като дистанция, но и като отбори. В него можеше да се участва като семеен отбор или като отбор приятели. Допуснати бяха и индивидуални участници. Нямаше такса участие, нямаше и големи награди, както е впрочем във всички маратони в България. И въпреки това в стартовете участват много хора, запалени от страстта си към природата и амбицията да проверят себе си в екстремна ситуация.
По тези и други теми разговаряме с Кристина Анчева, която е лидерът на семейството в спортните предизвикателства. Тя е фитнес инструктор в залата в „Арена Асарел“, където работи неотклонно седем дни в седмицата. Там успява да тренира силово, както и на пътечката, но не пропуска и бягания из околностите на Панагюрище. Съжалява, че заетостта й в залата не й позволява да бяга по-често сутрин заедно с Неделко, който се е запалил за спорта по-късно от нея, но сега показва висока амбиция, а и резултати.
Отборът на Кристина и Неделко Анчеви, наречен Tip Top, участва в дългата дистанция и не само завърши състезанието, а дори зае трета позиция в своята категория с резултат 4:28:58 часа.
На дългото трасе участва и семейният отбор на двама Димитровци – баща и син Кръстеви в отбор Redrock, чийто резултат е 4:56:51. Д. Кръстев – баща е панагюрец, който от доста години живее в София. Притежава магазин за маркови спортни облекла и обувки. Тази година неговата фирма „Redrock” е един от спонсорите на маратона.
Засега нямаме информация за класирането на третия отбор, в който участват сем. Магдалена и Георги Бабекови с двамата си близнаци Божидар и Богомил. Вероятно в маратона има и други панагюрски участници, с които ще ни е любопитно да разговаряме.
Кристина, как се минават 28 километра за 4,5 часа?
– Не е толкова трудно за тези, които спортуват редовно и се подготвят старателно за един такъв старт. Има по-големи дистанции, в които е доста по-тежко, но човек докато не опита, не знае истинските си възможности, а те понякога са безгранични.
Колко години трябва да се тренира, за да се чувстваш уверен на маратона?
– Според мен три години, но поне по 3 пъти в седмицата и с нарастващо натоварване, съ спринтове и силови упражнения. Това е постижимо, но трябва да се превърне в начин на живот. Тогава става дори приятно, организмът привиква и сам го иска, наказва те, ако не го направиш. Винаги съм казвала, че удоволствието след истинско натоварване е нещо, което си заслужава да се изпита.
Кое е най-трудното в един маратон?
– Началото, докато организмът ти свикне, или в момент, когато не си преценил скоростта и започва въздухът да не ти стига. Това е във физически аспект. В психологически трудното е накрая, когато виждаш, че ти предстои още малко, а си изморен, всичко те боли, особено ако имаш някаква травма. Тялото ти иска да спре, а ти не искаш и продължаваш.
А най-приятното?
– Е, разбира се – на финала. Тогава тичаш в някаква еуфория, защото виждаш лентата, чуваш аплодисменти и разбираш, че си успял да победиш сее си. Тук не усещаш умората, само си щастлив.
Кое те кара да тръгваш сутрин, когато знаеш каква болка те очаква?
– Просто си решил. Понякога дори не си се наспал, но хапваш нещо и отиваш на старта. По време на трасето имаш различни моменти, тичаш в група или си сам, може и да си говориш сам – да си даваш кураж, да се самоубеждаваш в нещо. Имаш време и да мислиш, а понякога, докато тичаш, си говориш с колеги, но главно се радваш на природата. Тя е основен вдъхновител.
От кога си активен участник в маратони? Случвало ли ти се е да не можеш да завършиш?
– Случвало ми се е и е много неприятно. В маратона в Златоград дори се загубих и търсих пътя над 5 часа. Беше ужасно, но човек всичко може да преодолее. Иначе бягам активно от тази година. Участвах в два ултрамаратона и в два непланински. Съветвам привържениците на този спорт да започнат активна работа в ранни години.
И все пак кое кара един човек да се отдаде на този труден спорт?
– Може би възможността да имаш ново предизвикателство, да направиш нещо по-различно от ежедневното. Маратоните те отпращат на нови места, сред прекрасна природа, запознаваш се с интересни хора. Имаш неизвестни пред себе си, които предизвикват любопитството ти, тялото и духът ти започват да те изненадват – невинаги само с успех, но …
Как се чувстваш при неуспех?
– За да се научиш да печелиш, трябва да се научиш и да губиш. Приемаш поражението и продължаваш напред. Пък и съпругът ми някакси успява да ми даде кураж, да ме отскубне от лошото настроение от спадналото самочувствие. Впрочем, напоследък той успява да тренира по-редовно от мен и напредва сериозно.
Съветваш ли хората да стават маратонци?
– Да, с убеждението, че това ти дава невероятно ново зареждане. Но трябва да стигнеш постепенно до момента, в който ти е вече приятно, да се чувстваш добре в тази роля, да намериш своята формула на радост и успехи.
в. Време 20001
