Илиян Нанчев е родом от Стрелча, но днес е част от администрацията на британския парламент. Преди това една година работи в Камарата на общините. „Благодарен съм, че имам възможността да се занимавам с нещо, което дълбоко ме интересува, а и че работя в професионална среда, изпълнена с предизвикателства“, разказва той пред в. „Кмета“.
Напуска Стрелча преди 13 години, когато е съвсем младо момче – едва на 14 г. Следващите 5 години прекарва в Пловдив, където завършва Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия. „Едно невероятно училище с прекрасен екип от професионалисти, които ще помня завинаги с усмивка. Това беше знаков период за мен. Срещнах невероятни хора, научих много за себе си, учих се от грешките си, страдах, радвах се – пораснах! Пловдив е любимо мое място, защото всичко в него има дълбока символика за мен, безброй спомени, а и самият град е винаги невероятно жив. Пловдив е мястото, където съм израснал, и винаги го усещам, когато се връщам там. Щастлив съм, когато съм в Пловдив“, разказва младият човек.
Към края на средното си образование, през 2012 г., Илиян вече е развил силен интерес към социалните и хуманитарните науки. Тогава решава да продължи висшето си образование в чужбина, защото силно иска да получи международен опит и да развие нови перспективи. Тогава Илиян е убеден, че Великобритания е именно мястото, което предлага обучение с глобален поглед. Следва масови комуникации в Бедфордшир, където има щастието да се обучава с колеги от цял свят. „Това бяха изключително динамични, но и трудни години, когато работих почасово, докато следвах в университета. Три години по-късно, през есента на 2015 г., се преместих в Лондон, където планувах да запиша магистърска степен. Започнах работа в сферата на туризма, а две години по-късно, през 2017 г., започнах магистърската си програма по глобална политика“, разказва пътя си Нанчев.
Той има възможността да участва в няколко на брой международни конференции на три континента по света и така научава много за международния ред и дипломацията. Именно интересът му към дипломацията и публичната администрация по-късно го отвежда до британския парламент. Кандидатства за позиция, която буди любопитството му, и го канят на интервю. „С две думи – сграбчих възможността, която ми се отдаде, без да съм планувал този конкретен момент, тъй като това би било невъзможно. Доскоро се занимавах с организационна дейност, свързана с различните комитети, а и с посрещането на посетители от гражданското общество, които идват в парламента, за да лобират пред конкретен депутат. През септември започвам работа в нов отдел, където ще се занимавам с подготовката на официалната програмна документация, която парламентът публикува и се ползва по време на официални дебати в Камарата на общините“, споделя с вълнение Илиян Нанчев.
Продължава с виртуалната разходка в британския парламент. В него процесът на дебатиране е свързан с изключително много на брой столетни традиции, които и до ден днешен определят дневния ред. Много от правилата са неписани и се основават на прецеденти от далечното минало. Председателят на Камарата на общините е неин най-висш авторитет и е единственото лице, което може да даде думата на отделните депутати по време на официален дебат. Начинът, по който депутатите се обръщат едни към други по време на официалните си речи, също подлежи на стриктни правила. Най-формалната церемония в годишния календар от събития е откриването на парламентарната сесия (обикновено наесен), когато монархът пристига в Камарата на лордовете, за да прочете правителствената законодателна програма за цялата нова сесия от златния си трон.
Българинът споделя още, че след пандемията от COVID-19 в Лондон хората започнали да преосмислят устройството на целия обществен ред, на здравеопазването, започнали все повече да ценят важната роля на здравната система, както и самото естество на работата като цяло – такава, каквато я познавали досега. Той е убеден, че оттук насетне ще наблюдаваме все повече промени в редица индустрии, които сега са принудени да се преструктурират поради текущите обстоятелства, които са напълно извън техния контрол.
Илиян е благодарен на родителите си, които винаги са до него в най-трудните моменти, и които му дават най-много сила и любов. Казва, че на тях дължи всичко. Младият човек вярва в промяната в България и я вижда, макар и непостоянна. „Вижда се малко по малко, дори чрез най-малкия, но дързък, индивидуален акт на смелост, на предприемчивост, на готовност за борба за постигането на конкретни цели. Виждам много хора, мои връстници, а и по-млади, които се борят за това, в което вярват“, споделя развълнувано Илиян.
През свободното си време излиза на дълги разходки с приятели, чете, посещава галерии и музеи, играе тенис. На този етап от живота си мечтае за хубави, споделени моменти с близки, с които да създадат незабравими спомени. Както и за радост, смях, здраве. Казва, че другото ще постигне. И обещава да се върне в България един ден.
