България е вторият най-голям износител на нерафинирана мед в света през 2017 г. по данни на The World Copper Factbook. Няма друг значим глобален пазар, на който да сме толкова силни. Без да ги подценявам, тук не говорим за лавандула, тикви, гъши дроб или автокабели… Медта е материал, който е в основата на индустриалната цивилизация. Никой не може без него. Живеем в свят, в който токът, мобилният телефон, компютърът, пералнята, хладилникът, личният автомобил и презокеанските полети се възприемат като базова необходимост, едва ли не човешки права. За съжаление в последния половин век тези придобивки на консуматорското общество са достигнали до не повече от една трета от населението на планетата. Останалите две трети обаче имат амбициите да ги получат много по-бързо – за вчера, ако може. А всичко това иска мед, ама наистина много мед!
Медта, съответно цялата медодобивна индустрия, е вероятно най-големият печеливш от политиките за стимулиране на зелена икономика, ВЕИ и електрификация. Корелацията е идеална – повече електрификация, по-голяма нужда от евтин и устойчив материал с отлична електро- и топлопроводимост. Среден електробус съдържа 369 кг мед, електромобил съдържа с около 80 кг повече мед от конвенционален с двигател с вътрешно горене, ветроенергиен парк с мощност 1000 МВт изисква 3600 т мед. Да, медта се рециклира отлично, но огромна част от нея се използва дълги години до век в инфраструктурата и рециклирането няма как да покрие повече от 25-30% от увеличаващото се с над 3% годишно търсене. В същото време огромната част от метала все още идва от десетина гигантски мини с над 100-годишна история и бърз спад на съдържанието на метал в рудите, а проучването и разработването на нови находища отнема все по-дълго време заради бюрокрацията и съпротивата на различни групи.
При такъв ръст на търсенето цената на медта със сигурност (освен при някакъв глобален катаклизъм, разбира се) ще се запази на високите нива от последното десетилетие, а защо не и да се качи значително. Според оценката на американската банка Bernstein, за да се добие медта, нужна за инвестициите за изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение, цената й трябва да достигне $8800/тон, което е ръст от 40% спрямо днешната.
България заема толкова важно място на този пазар благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието – „Елаците-Мед“, „Асарел-Медет“ и най-вече „Аурубис България“. Освен това бързо се създават и производства с по-висока добавена стойност. Вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“ – за последните 3 години те са удвоили приходите си до над милиард лева през 2018 г.
Средногорието е индустриалното сърце на България и най-стабилната ни защита при локална криза в условията на растящо глобално потребление на мед. Защото България е сред малкото останали европейски страни със значим добив на метала, а има и много проучени, но все още неразработени находища. Противно на общественото възприятие, добавената стойност на зает в тази индустрия всъщност е огромна – само IT браншът може да се сравнява с нея. Може да бъде, и вече е, основа за много други инвестиции. Нужно е само да не се пречи на компаниите да инвестират, да се разрастват, да проучват и разработват нови находища. Както и да не им се налагат допълнителни тежести върху енергийното потребление, защото този бизнес е енергоемък по принцип и за него цената на енергията е фатален фактор.
Източник: www.capital.bg
