Тези дни кметът на община Чавдар – Пенчо Геров, ще празнува своя 80-годишен юбилей. Солидна възраст, която ще бъде отбелязана подобаващо с курбан за здраве и благоденствие в едно от знаковите места на общината. Кметът ще събере цялото село, много приятели, близки и познати. Той не пропусна да покани на юбилея и нашия екип.
12 години от живота си този човек е посветил на своето село, една от най-малките общини в страната. Четири мандата е кмет и с основание хората твърдят, че той е направил Чавдар най-приказното село в България.
От балкона на кметството пролетната околност изглежда като приказка. Бяла и зелена едновременно. Наблизо, в селищна могила край р. Тополница, е открито многопластовото ранно неолитно селище – 6200 г. пр.Хр., с каменни оръдия на труда и уникална рисувана керамика. То и подобното в Кремиковци определят „Раннонеолитната култура Кремиковци – Чавдар“, най-ранната неолитна култура в Софийското поле и в Подбалканската котловина, изиграла съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация.
Според някои историци през Средновековието в местността Кьой дере е съществувало българско селище, за което пише в известното Добрейшево евангелие от ХIII в. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 г. в османски регистър от Никополския санджак.
Това е историята. За днешния ден на общината четете в интервюто с кмета Пенчо Геров.
Кметът Пенчо Геров: С помощта на фирмите в региона общината се променя към по-добро
Г-н Геров, независимо че сме в навечерието на Вашия юбилей, няма да Ви спестя сериозните теми. Да започнем със състоянието на подземната инфраструктура – водата за пиене, отвеждането на отпадъчната, авариите по трасетата, разкопаванията.
Нека кажа, че екипът на в. „Строител“ винаги е добре дошъл при нас и е в правото си да задава всякакви въпроси, които са от интерес за неговите читатели – моите приятели от строителния бранш.
В това направление община Чавдар има повече от добри резултати. Когато говорим за питейната вода, трябва да започна поясненията си отпреди 4 – 5 години. Тогава често от чешмите течеше мътна вода. Сега това е история. Построихме ПСПВ, след което качеството на водата се подобри. Направихме реконструкция и на две стари водохващания, с което увеличихме количеството вода, която постъпва към пречиствателното съоръжение. Тази година ще изградим още един резервоар за 100 куб. м вода, за да може през нощта, когато консумацията е ниска, да съхраняваме живителната течност. Този резервоар ще бъде като буфер по време на сухите седмици, когато нашенци поливат градините си.
Изградена е цялата канализация за отпадъчната вода на общината. Остава строителството на два събирателни колектора, които минават край селската река. Имаме разработен проект за ПСОВ и когато тя стане факт, пречистените води безпроблемно ще постъпват в р. Тополница. За съжаление от Европа спряха финансирането за селища с под 2000 е.ж. и с готовия проект за ПСОВ сме в позиция на изчакване да се променят нормативните документи. Бюрократите от Брюксел трябва да разберат, че имаме право нашите по-малки общини да изглеждат като техните – с пречиствателни станции, с чисти улици, с подредени населени места.
Що се отнася до улиците, трябва да се знае, че в Чавдар почти всички са асфалтирани. Има някои проблемни, но това се дължи на факта, че те са разширение на селото в посока на нарастващото търсене на имоти за вилно строителство. Но ще ги приведем в добър вид, след като изградим подземната им комуникация. Не е удачно да се предлагат терени за изкупуване и строителство, а до парцелите да не може да се стига по цивилизован начин.
На годишното отчетно събрание на НСОРБ нашата община беше посочена като успешна в усвояването на еврофондовете – както по отношение на сроковете за реализация на проектите, така и за тяхната целесъобразност. С новите разпоредби на Брюксел обаче Чавдар реално е изключена от възможностите за еврофинансиране.
Какво стана? При оценката на проектите освен техническата страна има два показателя, които също правят сбора от точки за класиране. Единият от тях е безработицата, другият – броят на населението. И нека да поясня абсурдната ситуация.
Ако общинското ръководство работи активно, създава нови работни места, на неговата територия има предприятия, то безработицата ще бъде ниска или никаква. Само мързеливци, които не искат да работят и остават аутсайдери, ще попълват графата. Затова обаче по сегашните нормативи получаваш малко точки.
Същото е и с броя на населението. Не можем да стигнем Пирдоп, примерно по прираст, и отново ще изостанем. В такава ситуация са много общини. Когато обсъждахме това с колегите от НСОРБ, стана ясно, че потърпевши са всички малки общини, които работят добре, но не получават финансиране именно по тези два показателя. Просто точките им не стигат. Като прибавим към това, че по-рано финансирането беше около 2 млрд. евро, а сега е 400 млн. евро, картината става доста мрачна.
В заключение, кандидатствахме с проекти за около 11 млн. евро и няма да получим нищо. Предвиждахме да подменим 12-километровия довеждащ водопровод, да асфалтираме останалите улици в Чавдар и да направим нов път до съседното с. Петрич, с което да решим достъпа до една от важните ни туристически дестинации.
И затова, че сме с малко население, но живеем в прекрасно място, което искам още да развия, няма да получим и едно евро. Разбирам идеята, че трябват повече пари за големите населени места, но защо по-малките тотално да се изключват? Нима в тях също не живеят хора?
Какво става към днешна дата? Харчим пари за проектиране, плащаме за разните съгласувания, и изведнъж… Да не говорим как деморализира това положение работещите в администрацията, които са жертвали време, нерви, собствени разходи, общински пари и т.н. Както казва народът – царе сме на безсмисления труд.
Да продължим със стабилизирането на пирдопската болница, което е належаща работа.
Мисля, че в последно време бизнесът и кметовете от Средногорието заедно намерихме верния път и в момента се случват неща, които наистина са добри за оцеляването на МБАЛ – Пирдоп.
На среща, домакин на която бе „Аурубис България“, след трудни дебати се постигна споразумение да се захванем с възраждането на болницата. Големите предприятия от региона поеха ангажимент да покрият старите задължения на лечебното заведение, които са в размер около 1 570 000 лв. Ще предоставят допълнително 660 хил. лв., които да се използват за заплати на нови лекари, да се окомплектоват отделенията със специалисти. Ще се купи най-належащото оборудване за ефективното функциониране на здравното заведение. Останалата част от тези средства ще се използват за извършване на частични ремонти на стационара. Тази сума от 660 хил. лв. включва и възстановяване раздаването на храна на болните. Защото е установено, че ако няма пациенти в болницата, причините са две – няма отопление и няма храна. Като се прибави към тях и това, че няма и лекари, нещата наистина стават зле.
За всичко това ние като кметове сме изключително благодарни за протегнатата ръка и помощ. Натрупваният годишен оперативен дефицит, който е около 760 хил. лв. и се очертава да е такъв около три години, ще се поеме пропорционално от трите големи предприятия – „Елаците-Мед“, „Аурубис България“, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, и от общините акционери, като средствата за тях – в размер 360 хил. лв., са разпределени съобразно броя на жителите в населените места. Трябва да е ясно, че болницата ни е крайно необходима. От всичко казано досега вярвам, че 2017 г. ще бъде успешна за Сдружението на средногорските общини. И че в края на годината ще имаме едно добре функциониращо лечебно заведение.
Докъде стигнахте с изграждането на единната транспортна схема?
Въпросът с транспорта във и между средногорските общини е тежък. Защо? Защото много хора вече имат леки коли, всеки отива на работа с тях, както и возят децата си до детската градина или до училището. Но остава една немалка част възрастно население, ученици и социално слаби, които нямат коли, но също имат транспортни изисквания. И точно тук идва мястото на публичното обслужване. Фирмите, които возят хората – недостатъчни за капацитета на автобусите или микробусите обаче, не могат да покрият разходите си – горивото, заплатите, амортизациите, печалбата. И превозвачите търсят начин да допълнят приходите си чрез общините. В последно време на масата на преговорите има „просветление“ – новата опитна транспортна схема показва своите предимства и за превозвачите, а и за хората от селата. Предстои и конкурс за избор на нови превозвачи и да се надявам, че с това ще избегнем други проблеми в ущърб на местното население.
Как функционира предприятието „Чавдарска гора“?
„Чавдарска гора“ вече е общинско предприятие и е със сериозни задачи, една от които е да направим дървопреработвателен цех. Искаме не да продаваме гората на корен или като трупи, а да извършваме производствена дейност до определени полуфабрикати – дъски, летви, гредички и прочие. Това естествено ще доведе и до създаването на работни места, а готовата продукция по-лесно ще се продава на строителите на новите къщи в региона. В гората ще развиваме и дейности за хората с ниско или без никакво образование – събиране на билки, гъби, дърводобив и т.н.
На какъв етап е работата на МИГ между Чавдар и Челопеч?
Приехме стратегията за нейната дейност и през април ще внесем програмата й за утвърждаване в Министерството на земеделието и храните.
Любопитно е, че доайенът на кметовете от общините в Средногорието има син, който е начело на една от тях – Пирдоп. Обменяте ли опит със своя син? На какво го учите?
Да, и хората са доволни от неговата работа. В личен план си говорим за неговите синове, моите прекрасни внуци. Той има съпруга, моята чудесна снаха, и както сам разбирате – семейни теми, дал Господ.
Но когато разговорът опре до работата ни като кметове, споровете са сериозни, задълбочени и професионални. За какво спорим? Пирдоп наистина е голяма, но бедна община. Бедна, защото наследи 7 млн. лв. дълг от работата на предишния кмет. И ако си представим за момент, че всички кредитори в един ден поискат да им се върнат парите, общината ще фалира.
Моят син, както и колегите от страната завиждат на общините Чавдар, Мирково и Челопеч и малко на Златица, че получават солиден доход от концесии. И затова налагат мнението отново да се обединим в един град, както беше по времето на социализма, за да могат всички да участват в разходването на средствата. От друга страна, сегашното административно деление дава по-голяма свобода на отделните общини да кандидатстват с проекти за конкретните си нужди. Само ние и община Мирково например сме получили европейско финансиране за над 20 млн. евро. По този начин в Средногорието влязоха доста пари.
Вярно е също, че една голяма община има своите предимства, но от друга страна, когато съумееш да изградиш работеща администрация, каквато е нашата, виждаш, че всички са доволни.
Няколко думи за туризма? Това, че Чавдар е най-красивото село в страната, е безспорен факт.
Ще започна с построените спортно-туристически атракции в местността Св. Петка, с които се прочухме в цяла България, дори и в чужбина. В хубавите летни дни съоръженията там се ползват от деца и ученици от София и други селища. Между 100 и 150 деца се забавляват всеки път и такава гледка не може да не радва.
Полагаме изключително големи усилия за развитие на модерни спортни съоръжения там, помагаме на детската градина, която е моята голяма гордост като строителство и визия. А сега, след като направихме и преустройството на пространството между училището и здравната служба – т.нар. японска градина, напролет, когато се раззелени, ще е другата красива наша придобивка.
Разработваме и проект за музей и се надявам до края на годината да бъде изграден. Той ще е коренно различен от това, което хората познават – ще има етнографска част, а главното ще бъдат аудио-визуалните средства, които ще показват на посетителите какъв е бил битът и животът в миналото.
Източник:www.vestnikstroitel.bg
