Учениците от 8а клас на СУ „Свети Паисий Хилендарски” – гр.Златица, с класен ръководител и учител по български език и литература Лилия Груева, създадоха „Учебник по доброта по време на пандемия“.
Идеята възниква след като преподавателят възлага задача по проект за написване на разказ на тема „Добротата по време на пандемия”.
Работейки по проекта, учениците, с подкрепата на своя преподавател, решават да издадат сборника във вид на учебник. Затова те стартираха кампания за набиране на средства за издаването му. След това той ще се разпространява благотворително и със събраната сума ще бъде закупено специализирано устройство в помощ на децата със специални образователни потребности. Повече за инициативата разказа преподавателят Лилия Груева.
Лилия Груева: Когато започнах работа в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, г-жа Донка Славчева която е психолог в нашето училище, ми сподели че има устройство с вграден софтуер, което помага на децата със специални образователни потребности, да осъществява комуникация със тях, тъй като те имат затруднения в говора. Тъй като ние работим с много деца, над 30 на брой в нашето училище, със специални образователни потребности и полагаме неимуверни грижи към тях, обучаваме ги и ги обичаме като всички останали деца. Това така се настани тряйно в моите мисли. Средставата които са необходими за него са над 7000 лв. След това настъпи пандемията, ковид пандемията, която се отрази пагубно и много жестоко върху нашите деца. Знаете всички, че пандемията отне и доста десетки хиляди човешки животи, включително и на моите родители. Когато бях в този труден момент, децата бяха тези които ме подкрепяха. След като те успяха да ме подкрепят и да не позволят скръбта ми да ме доведе до пълно отчаяние реших, съвземайки се след известно време, да им поставя една задача да напишат разкази на тема „Доброто, по време на пандемия“. Децата се справиха изключително добре. Те се отнесоха много отговорно към поставената задача и написаха страхотни разкази, които си заслужава да бъдат прочетени и чути.
Със своите творби учениците призовават всички да бъдат добри.
Моника Дишлянова: Идеята ми първоначално беше да намеря неща които наистина са се случили. Хора, които наистина са правили добро по време на пандемията. Намерих такъв човек, който всъщност съществува. Историята е истинска до някъде. Повечето е плод на моето въображение. Историята е истинска и аз просто дописах с моето въображение останалото. Целта ни е да покажем на хората, че колкото и да е голяма цената, която плащаме за добротата ни, не трябва да оставяме този свят да бъде погълнат от злото. Трябва да търсим доброто в човека, за да го намерим и в себе си. Чувството което получаваме, когато правим добро е достатъчно да ни кара да продължаваме да го правим.
Дарина Андреева: Това което ме мотивира да напиша моя разказ е именно нашият класен ръководител. Тя постави задачата и аз просто го написах. В него се разказва за малко момиче, което бива тормозено в училище и се качва всеки ден на един автобус до училището. Един от дните се случва нещо не толкова обичайно – среща един по-възрастен мъж, той отива при нея и й предава един урок по доброта един вид, от който тя си взима много голяма поука. Казва й, че нещото което виждаме в очите на хората е именно това какво те чувстват. И че можем да видим в техните очи – тъгата, щастието и т.н., и това че омразата е едно много голямо чувство и няма как да го изпитваме към някого, и по скоро да изпитваме любов.
Ивана Илиева: В моя разказ се разказва за едно 14 годишно момиче, което след като загубва родителите си, неговата баба поема грижите за нея. Тя има един кръг от приятели, които не й влиаят доста добре и я убеждават в това, че няма смисъл да комуникира с възрастните хора. Заради пандемията тя загубва баба си и е много нещастна от това, защото не е положила грижите, които трябваше. Един вид тя се чувства виновна заради загубата. След време тя става доброволец в един старчески дом, където се сближава повече със старите хора и в един тефтер си записва всичко, което научава от тях. След време, когато вече е пораснала и има дъщеря, показва този тефтер на дъщеря си, за да може дъщеря й да тръгне по нейните стъпки и да не повтори грешката, която тя е направила преди време. Искам с този разказ да покажа на хората, че възрастните хора и като цяло семейството са неразделна част от живота ни, която ни помага да бъдем добри и да вървим по добрия път.
Към разказите младежите изготвиха и илюстрации, с които онагледиха своите произведения.
Дарина Бачкова: Писах и разказ, направих и корицата както г-жа Груева помоли да направя аз и Преси. С Преси се комбинирахме и си говорихме много по темата, как да направим самата корица и тя предложи тя да прави отпред корицата, а аз отзад. Дадохме си някакви идеи, решихме да добавим и фигури на хора и как може би с нещо си помагат. Както в случая съм нарисувала- по-малко дете помага на по-възрастна жена. От горе съм написала послание – „Били ли сте добри днес, направете добротата си ежедневен начин на действие и променете света си!“
Ръководството на СУ „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Златица застана зад инициативата и направи първото дарение. Безапелационна подкрепа оказаха и родителите на учениците от 8.а клас. До момента са събрани около 800 лв., но са необходими още около 2 хил. лв. Всеки, който желае може да подкрепи каузата като се обърне към Екатерина Нешева – уредник в музей „Метоха“ – гр. Златица.
Предвижда се издаване на учебника в тираж от 500 броя.
Източник: srednogorie.bg
