Към декарбонизирана икономика е невъзможен без мед,казва главният изпълнителен директор на Групата „Аурубис“ в първо интервю за българска медия
В по-дългосрочен план в България бихме разширили производството на рафинирана мед, така че да качим и добавената стойност. Имаме планове и да рециклираме мед
Още акценти:
В България има добре развит меден клъстер: от добива на руди през преработката до производство на медни продукти с по-висока добавена стойност. България ще играе важна роля в обезпечаването на прехода с мед
Водородът сега е скъп и трябва да бъде подпомаган, но с развитието на технологиите това ще отпадне
– Г-н Харингс, на 24 юни заедно с министъра на икономиката Кирил Петков монтирахте първия панел на “Аурубис-1” – фотоволтаичната централа с мощност 10 мегавата, която ще произвежда електроенергия за завода ви до Пирдоп и Златица. Какъв е размерът на инвестицията?
– В момента тече инвестиционната ни програма “Аурубис България 2022” на обща стойност 260 млн. лева с три основни направления – модернизация на инфраструктурата на завода, екология, изследване и развитие. Фотоволтаикът е включен в тази програма.
– След като има “Аурубис-1”, това означава ли, че ще има “Аурубис -2”?
– Разполагаме с площи в медодобивния ни завод тук. В Средногорието е слънчево, така че това е естествен източник на енергия. Има причина да обозначим централата с 1. Изгражда се върху рекултивиран терен, депо в миналото. Имаме и други рекултивирани терени. Целите ни за България са да произвеждаме сами 20% от нужното ни електричество до 2030 г. и 50% – до 2050 г.
– Групата “Аурубис” има ли и други източници на възобновяема енергия? Колко е силен фокусът върху зелената енергия?
– Групата има разработена пътна карта как да постигне целите на декарбонизацията. Тази стратегия е с дълъг хоризонт – до 2050 г. Имаме проекти за всеки от заводите на “Аурубис” в различните държави как да заменим фосилните горива с възобновяеми източници. Енергията, която ще добиваме от възобновяеми източници, трябва да е и конкурентоспособна. Така че ние работим и по стратегия как използването на зелена енергия ще запази конкурентоспособността ни.
– Как ще стане този зелен преход при енергоинтензивна индустрия, каквато е производството на мед? Микс от технологии ли ще бъде – водород, улавяне на въглеродни емисии, соларни централи?
– За енергоинтензивните компании като “Аурубис”, а и за всички като нас в индустрията е от голяма важност енергията да бъде на конкурентни цени. Що се отнася до възобновяемите източници – убеден съм, че можем да го постигнем. В наши дни офшорните вятърни централи например, както и фотоволтаиците вече са конкурентоспособни на класическите електроцентрали. Затова е важно да мислим в голям мащаб: да бъде осигурена такава свързаност в цяла Европа, че да може възобновяемите източници, включени в мрежата на континента, да бъдат ползвани навсякъде и да се балансират.
– Казвате, че зелената енергия трябва да е конкурентоспособна, но ето че производството на водород все още не е. Ще търсите ли финансиране по различните европейски механизми за тази екологична трансформация?
– Мога да направя паралел с вятърните централи. В началото електричеството, произведено от тях, беше скъпо и в този начален етап трябваха субсидии. Но то вече е конкурентно на пазара и нуждата от субсидии отпада. По сходен начин стои въпросът с водорода. Сега е скъп и трябва да бъде подпомаган, но с развитието на технологиите това ще отпадне. В завода ни в Хамбург вече експериментираме с водородно гориво. Започнахме първия по рода си тест в промишлен мащаб.
– Да минем към бизнеса. Какво е мястото на медта в новите технологии на прехода към нисковъглеродна икономика? Казват ми, че в батериите всичко може да се замени, но медта примерно не може.
– Пълната замяна на фосилните горива е просто невъзможна без мед. Медта е металът с главната роля в този преход: мрежи, е-автомобили, възобновяеми централи, складове за енергия. Важно качество на медта е и че може да бъде рециклирана до безкрайност, без да губи качествата си. Със сигурност в днешни устройства има мед, първоначално добита преди столетия. Така че, когато говорим за кръгова икономика, медта играе фундаментална роля.
– В този контекст, България като че не стои зле на картата на Европа с възможностите ѝ в този бизнес. Така ли е?
– Да, това е точно така. В България има добре развит меден клъстер: от добива на руди през преработката до производство на медни продукти с по-висока добавена стойност. България ще играе важна роля в обезпечаването на прехода с мед. В това отношение съм оптимист. Освен това България е и добре позиционирана като географско положение – Черно море, близък достъп до пазарите в Европа и Азия.
– “Аурубис България” е първата металургия в групата и една от първите в целия свят със сертификат за устойчивост в медната индустрия The Copper Mark. Какво означава това?
– Първо, The Copper Mark е ясен израз, че сме устойчива компания. Второ, след сертифицирането вече можем да споделим този опит с другите компании в индустрията, за да съдействаме за повишаване на стандартите в целия сектор. Това е важен знак и за друго: световно признание за производството ни в България, за екипа тук и показва какъв път е извървян. Знаете как е било в миналото, днес металургията в Пирдоп – Златица задава стандартите на световно ниво.
– Стандарти в какво?
– В качество и устойчивост. The Copper Mark е удостоверение за устойчиво развитие, в съгласие с критериите на ООН. Но това е само началото, имаме намерение да сертифицираме всички заводи в групата, и то, като ползваме опита от България.
– Цената на медта в периода на възстановяване сериозно тръгна нагоре.
– Ние не печелим пряко от цените на медта. При нашия бизнес модел тя влиза като концентрат и излиза като продукт на една и съща цена. От значение са така наречените такси за преработване и рафиниране, които пък зависят и от търсенето. Наличното количество мед в света е голямо. Този метал няма да свърши, но търсенето расте, а високата цена в момента служи и като стимул на минни компании да продължават своите проучвания за бъдещ добив. Можем да кажем, че пазарът работи.
– В COVID пандемията появи ли се COVID мениджмънт и какви са опорните му точки? И как се отрази пандемията на българската част на групата?
– Здравословните и безопасни условия на труд са абсолютен приоритет за Групата “Аурубис”. Така че винаги на първо място е здравето на нашите работници. Когато започна COVID пандемията, ние реагирахме моментално и дефинирахме изключително ясни и строги правила за всички заводи в групата, свързани с противоепидемичните мерки. И тъй като сме компания, в която има култура на здравето и безопасните условия на труд, когато въведохме антиковид мерките, нашите служители започнаха стриктно да ги спазват. Така че в крайна сметка компанията в България и не само тя, а всички компании в групата, успяхме да излезем от пандемията без негативи. А и нашият бизнес модел е много устойчив.
– Видях отчета на групата за полугодието, печалбата е 186 млн. евро преди облагане и е двойно по-голяма от същия период на миналата година. Какво е поведението на една индустрия, когато трендът е нагоре?
– Инвестираме. Печалбата отива за инвестиции. В нашата група освен мед има още 20 метала, които се използват в най-различни технологии. Така че, когато финансовите резултати са добри, ние отделяме достатъчно средства, за да можем да инвестираме както в производствата ни, свързани с мед, така и в технологии, изследване и развитие, свързани с мултиметалния спектър на производството ни. Наскоро придобихме “Метало” – компания с иновативни технологии в рециклирането. Досега в България са инвестирани над 1,2 милиарда лв. Искаме да продължим да инвестираме тук, но отбелязвам, че днес България има най-високата цена на електроенергията в цяла Европа и пазарът на ток е трудно предсказуем. Ние сме енергоинтензивна индустрия и ще останем такава, така че действително се нуждаем от конкурентни цени на електроенергията.
– В какво бихте инвестирали, ако условията позволяват?
– За България в по-дългосрочна перспектива виждаме две основни направления, в които да продължим да инвестираме. Първо, това е разширение на производството на рафинирана мед, така че да качим и добавената стойност, и второто направление е свързано с рециклирането. Ние сме най-големият рекицлатор на мед в целия свят, високотехнологичният завод в Люнен, Германия, е част от нашата група, виждаме възможност да инвестираме и тук в рециклиране.
– Как компанията работи с местните общности, с местната власт? Какви по-значими проекти е реализирала в областта на така наречената корпоративна социална отговорност?
– Ангажиментите ни са трайни. Изпълняваме двегодишните си програми 2019-2021 за Пирдоп и Златица, които ще бъдат подновени, отскоро сме партньори и със село Антон, подкрепяме допълнително местните училища и болницата. Вложили сме над 1,6 млн. лв., като гледаме на тези средства не като дарения, а като инвестиция. Програмите ни са добре фокусирани върху образованието, здравеопазването, културата, здравословния начин на живот. На национално ниво подкрепяме инкубатор за стартъпи, Софийския фестивал на науката, университети, голяма галерия, фестивал за документално кино: отново дългосрочни проекти с фокус образование и култура с добавена стойност.
Източник: www.24chasa.bg
