Написа и представи в Панагюрище Боян Ангелов
Приятна, приятелска, просветлена среща организира на 23 януари привечер екипът на НЧ „Виделина“ в Панагюрище. Специален гост на аудиторията бе поетът Боян Ангелов, който бе съпроводен от приятели и творци в лицето на литературният критик Иван Гранитски и поетите Петър Андасаров и Атанас Звездинов.
Срещата бе водена от Мария Бегова, председател на литературния кръг към Читалището, а сред гостите бяха все лица, които познаваме като четящи неслучайни люде. Тук бе, разбира се, и Спаска Тасева, председател на Читалището.
Боян Ангелов е с панагюрски корен, на който много държи, без да изпада във фалшив землячески патриотизъм. А за здравата му връзка с родния край е скрепена с творби, поетични и изследователска проза.
Новата книга на Боян е „П(р)освещение) и отново не е за читатели, които търсят развлечение. Богатата култура на автора сътворява разгърнати символи, които предизвикват интелекта и по един неочакван начин вълнуват и събуждат размисли и аналогии.
Наситеното присъствие на поети в залата щастливо заличи тъмнотата навън в зимната привечер, но дали има сили да заличи тъмнотата в съвременния социум, ще се разбере вероятно след години и десетилетия. Но поетите неслучайно повдигнаха знаковата тема за изхабяващата сетивата ни модната днешна грозота във всичките й измерения.
Но за това и други теми повече в броя на „Време“ този петък.
Интересна идея подхвана критикът Иван Гранитски, който е чест гост на Панагюрище винаги само по творчески поводи. Той обяви, че дарява 1 500 тома на Читалище „Виделина“, защото намира, че не е правилно едно читалище да няма библиотека. Гранитски е прав и неговото вълнение бе искрено. Но нека не изключваме факта, че преди няколко десетилетия читалищната библиотека е пренесена в нова сграда, сега Градска библиотека „Стоян Дринов“. Всичко е запазено и сериозно обогатено през годините. Рядко има общински средища с толкова богат книжен фонд на едно място. Друг е въпросът, че в последните години изостава по липса на средства.
Може би, мисля си сега, провокирана от думите на Гранитски, Библиотеката трябваше да се нарича „Виделина“, за да е и словесно свързана със своя първоизточник – Читалището.
Източник: vreme2001.com
