Вчера в „Алеята на паметта и славата” в Златица тържествено бе открит барелеф на Серафим Боянов. Барелефът бе поставен по съвместна инициатива на община Златица и Народно читалище „Хр.Смирненски – 1989” и с решение № 112 от 28.09.2020г. на Общински съвет – Златица. Тържеството се състоя днес когато честваме празника на Свети свети Кирил и Методий и 132 годишнината на местното читалище. Мероприятието започна с кратко шествие предвождано от оркестър Марчинг бенд.
Слово произнесе кметът на община Златица Стоян Генов. Той поздрави читалищните деятели с празника и заяви:
„Тук сме днес да отдадем заслуженото на Серафим Боянов – учител, читалищен деятел, оставил трайна следа в културния живот на Златица. Откриването на барелефа му бе определено в навечерието на 1 ноември – Деня на будителите, но поради епидемиологичната обстановка в страната, мероприятието бе отложено. Барелефът бе поставен и нашите съграждани имаха възможност да го видят през това време. Традиция е в „Алеята на паметта и славата” всяка година да бъде откриван по един барелеф на заслужили граждани на Общината оставили трайна диря във всички сфери на нашия живот. Аз съм убеден, че делото на Серафим Боянов няма да бъде забравено и то ще живее вечно в сърцата на златичани.”
Пред барелефа на Серафим Боянов бяха поднесени венци от кмета на община Златица Стоян Генов, Общински съвет Златица, кмета на село Долно Драглище Лиляна Боянова, председателя на НЧ „Христо Смирненски -1889” Нели Михайлова и от академик Кирил Боянов.
Кой е Серафим Боянов?
Серафим Иванов Боянов е роден през 1863г. в село Долно Драглище. След Кресненско-Разложкото въстание семейството на Боянов емигрира и се заселва в Златица. Боянов учи в София в класическата гимназия, която завършва през 1886 година. Участва в Сръбско-българската война като доброволец. След завършването си става учител в Цариград, а от 1892 година се завръща в родния си Разлог и учителства в Банско. Още в Цариград Боянов съдейства пред османските власти за издаване на разрешение за построяване на ново училище в Мехомия, а в Банско развива широка обществена дейност, като урежда и издържа пансион за надарени ученици към училището. В 1896 година Боянов участва в създаването на мрежа от комитети на ВМРО в Разлог. След Банско Боянов учителства в село Горна баня, а по-късно в Копривщица, София и Златица, където дълги години е директор на училището.
Боянов събира народни умотворения – песни и други фолклорни материали, които публикува в 1890 – 1892 година в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, а в 1891 година – в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество. Издава „Сборник от български народни песни”. Книга „Юнашки песни за Кралевики Марка“, като песните са предимно на певеца-просяк Никола Тилев от село Добърско. За цялостната си дейност и творчество той е признат за български просветен деец и фолклорист.
Източник: rnews.bg
