Тим Курт, изпълнителен директор на „Аурубис България“, пред „Капитал“
За първи път „Аурубис“ е най-голямата компания в България по приходи. Коя е следващата цел и как си представяте дружеството като размер и бизнес през следващите пет години?
– Да сме най-голямата компания в България по принцип не е било наша цел, това не е част от ключовите ни показатели за ефективност. За нас много по-важен индикатор например е безопасността, като целта ни е до две-три години да постигнем нулева травматичност. От голямо значение е и производството да е стабилно и да нямаме непредвидени прекъсвания, така че да работим без смущения толкова дни и смени, колкото сме планирали. Надяваме се и да има още инвестиции от страна на групата Aurubis, за да реализираме интересни проекти, които да помогнат за напредъка ни. Това ще ни позволи да продължим да подобряваме екологичните си параметри и да намаляваме въглеродния си отпечатък. Наскоро започнахме изграждането на фотоволтаична централа, която е само първата част от няколко стъпки, които ще последват. Искаме също да развием производството в технологично отношение.
Вие управлявате компанията вече седем години. Как оценявате бизнес климата в България през този период? Коя беше най-голямата пречка, с която се сблъскахте? Какво спешно трябва да се промени, за да се подобри средата?
– Седем години изглеждат много време. От друга страна, ние сме в тежката индустрия, където бизнес циклите са много по-различни от други сектори, така че седем години не са чак толкова дълъг период. Като се върна назад, бих казал, че България вече е много по-често във фокуса на чуждестранните инвеститори, щом и компания като Volkswagen я забеляза, макар и самата инвестиция да не се случи по съвсем други причини. Това, което наблюдавам по-скоро през Германо-българската индустриално-търговска камара (Тим Курт е президент на ГБИТ – бел. ред.), е, че много германски бизнеси проявяват интерес към България като страна за инвестиции, и се надявам, че това ще продължи. В същото време е известно, че има въпроси, които все още трябва да се решат – говорим за върховенството на закона, за проблемите в енергийния сектор. Разбира се, това не може да стане за една нощ, но е нещо, от което индустрията има нужда, защото при нас бюджетите се планират за поне три години напред. Ако нямаме добри, валидни и сигурни числа, ще бъде трудно да убедим нашите акционери и компанията майка да продължи да инвестира в България. Металургията е енергоемък отрасъл и за нас цената на електроенергията е важен въпрос.
Откъде идва ръстът на приходите през 2020 г.? Повишените цени на медта ли са основната причина, или има и ръст в производството?
– Основната причина е поскъпването на металите, не само на медта, но и на златото и среброто, които произвеждаме в рамките на групата и за които също имаме принос. Споменах вече, че се опитваме да ограничим неочакваните прекъсвания в производството. По принцип ние планираме производството на базата на това, че ще работим по 24 часа 365 дни в годината, това е рамката ни. Това е максималното производство, което можем да постигнем. Понякога имаме малки прекъсвания и спирания на работа, които не са планирани, опитваме се да оптимизираме производството, за да наваксаме, което е трудно заради бюджетните ни ограничения. Така че ръстът на приходите миналата година се дължи най-вече на високите цени на металите.
Кои сектори бяха основният двигател на търсенето миналата година?
– Производството на електромобили процъфтява, много държави си поставиха цели за брой електромобили по пътищата, така че това със сигурност е основният двигател. Инфраструктурните проекти също изискват много мед. Освен това Зелената сделка има много голямо влияние върху нашия бизнес. Макар че тя е повече или по-малко европейска тема, все пак Европа е един от най-важните ни пазари. Електрификацията също е немислима без мед.„Разчитаме на местни доставчици – от страната и региона, за 45% от суровините си, така че като цяло в пандемията бяхме добре осигурени със суровини, тъй като веригите ни на доставки са къси.“
Имахте ли затруднения със снабдяването със суровини предвид нарушените вериги на доставки покрай ковид?
– Имахме известни забавяния през април и май миналата година, но местоположението ни тук е много удобно за нас и нашите доставчици. Разчитаме на местни доставчици – от страната и региона, за 45% от суровините си, така че като цяло бяхме добре осигурени със суровини, тъй като веригите ни на доставки са къси. Останалите 55% все пак идват от много по-далече, основно Южна Америка. Здравните рискове от ковид още не са преминали, но смятам, че веригите на доставки вече се стабилизираха. От друга страна, всички видяхме, че такива проблеми може да има и без ковид – достатъчно е един кораб да блокира Суецкия канал, за да наруши световното снабдяване.
Ако се съди по вашия бизнес и търсенето на мед, може ли да се каже, че икономиката в света се съживява?
– Понеже стана дума за прекъсването на веригите на доставки, трябва да отбележа, че същия проблем го имаше и при доставките на продукти, не само на суровини. Април и май миналата година бяха най-тежките месеци за нашия бизнес. Но ние сме сред щастливците, защото знаем, че други бизнеси продължават да изпитват трудности. Въпреки ефектите на COVID-19 нашият бизнес е много стабилен и това се дължи на пазарите, където работим. А те растат. За щастие металите и най-вече медта са необходими за всички тези бъдещи цели, за които говорихме, и затова особено нашият сегмент расте доста добре. Това се вижда и от поскъпването на металите, и от цените на нашите акции, така че от тази гледна точка имаме попътен вятър от пазара.
Какво е предлагането на суровини, има ли силна конкуренция за тях и ако да, от кои страни?
– Цените на медта от доста време са високи, а това със сигурност мотивира добивните компании да инвестират в минни проекти. Техният цикъл е много по-дълъг от нашия и за тях е особено важно да разчитат на сигурни цени, за да е печеливш бизнесът им. Високите цени са стимул за техните инвестиции, което за нас като металургично предприятие е много добре, защото ни дава известна гаранция, че следващите две-три десетилетия ще има достатъчно суровини за производството ни.
Източник: www.capital.bg
