Изпълнителният директор на „Аурубис България“ Тим Курт пред „Капитал“
Работили сте в Полша. Можете ли да сравните двете страни, по-лесно ли е да си мениджър там? Или пък в Западна Европа?
– Не бих казал, че е по-лесно. Първо, аз работех в Полша преди десет години, преди да се присъединя към Aurubis, а оттогава доста неща се промениха. Освен това там също работех за международна компания, холандска, а стилът на правене на бизнес, на управление и лидерство са повече или по-малко еднакви в тези компании.
Кое ви беше най-трудно, когато дойдохте в България преди две години? Какво ви изненада най-много?
– Нямаше изненади, защото бях подготвен, тъй като пет години преди това често пътувах дотук по бизнес. Но това, което се оказа истинско предизвикателство и до днес е такова, е българският език. Току-що се връщам от урок по български, ходя всяка седмица, но все още ми е трудно, защото дори руски не съм учил в училище, така че и азбуката беше нова за мен. Но съм решен да науча езика.
А необходим ли ви е българският, с английски не можете ли да се справите в България?
– Със сигурност човек може да се справи и без български в България. Може да се справи и без немски в Германия, но смятам, че, на първо място, това е знак за уважение към страната, в която работиш и, второ, това много улеснява нещата. Освен това има определени групи, с които много по-лесно можеш да общуваш, ако говориш местния език, например профсъюзите, кметовете, а също и някои от служителите в компанията. Затова смятам, че е много полезно да се знае езикът.
Освен езика друго притесни ли ви – като среда, регулации, законодателство?
– Те просто са различни. Това, което много ме озадачава, е, че тук изхвърляте всичко на едно място. Вероятно знаете, че в Германия сме световни шампиони по разделно събиране на отпадъци. А тук всичко се слага в един контейнер – хартия, пластмаса, метал. Това е нещо, което определено не ми харесва. За щастие тук в офиса и в завода имаме по три отделни контейнера.
Кое е било най-трудното ви мениджърско решение досега?
– Не мога да посоча едно решение, но по принцип най-трудно е, когато колега или служител работи против общите ни ценности. Знаете, че имаме определени ценности и се опитваме да ги прилагаме, да имаме общо разбиране за тях и да ги следваме. Но когато някой от твоя екип работи срещу тях, винаги е жалко.
Какво правите в такива случаи?
– Зависи, зависи от това за коя ценност говорим и какво е направено срещу нея. Ако е грубо нарушение, тогава със сигурност трябва да се разделим с този човек. Това винаги е жалко, защото ние инвестираме много в нашия персонал, обучаваме ги не само за работата, но и в меки и социални умения. Работникът от своя страна инвестира своето време в завода. Затова винаги е много жалко, когато трябва да се разделим. Имали сме такива случаи, ние сме голямо предприятие и чисто статистически е нормално да ги има.
Какъв тип мениджър сте – който споделя отговорностите или който обича да държи всичко под контрол?
– Отговорът не е еднозначен. Ще ви дам един пример, за да разберете защо са нужни различни подходи за различни хора и ситуации. Например, когато ходя в завода, не нося вратовръзка. Но когато ходя на опера, не нося къси панталони. Същото е и за стила на управление. В някои ситуации е необходимо да се действа „отгоре надолу“. Ако къщата ви гори, не тръгвате да се консултирате как да изгасите пожара, а викате пожарната. Понякога има ситуации, когато е необходимо да се действа незабавно. Друг път има повече време, за по-големи проекти, тогава със сигурност е разумно да се ангажира целият екип по проекта. Зависи и от човека. Ако е отскоро в компанията, той ще има нужда от повече подкрепа. Но ако е опитен, той знае точно какво да прави и можеш да го оставиш да действа сам.
Имате ли практика да събирате идеи от служителите си и вслушвате ли се в тях?
– Разбира се. Това е една от причините за успеха ни. Събираме идеи от абсолютно всички – от работниците в завода до мениджърите, защото в своите области тези хора са експертите. Имаме определени насоки как те могат да предлагат идеи, как те се проследяват, проверяват и изпълняват. Това се случва ежедневно и е част от процеса ни за подобряване на работата. В момента например изпълняваме проект, който да подобри организацията и подредбата вътре в цеховете, така че работниците винаги да могат да намерят инструментите, които им трябват. Започваме от един цех и ще го приложим във всички останали след това.
Същото е и с безопасността, в момента внедряваме система, която да гарантира, че когато се извършва поддръжка, електричеството е спряно (системата LOTO). Тази идея я заимствахме от други компании.
Може ли да се каже, че българите имат някаква обща черта, нещо характерно за тях, което намирате за странно или пък за полезно?
– Да, имат. Пак ще направя уточнението, че има значение дали става дума за международна компания или не. Aurubis е тук от осем години, а преди това заводът ни беше собственост на белгийска компания(Umicore – бел. ред.). Така че служителите ни дълго време са работили в международна компания и не може да се каже, че са типични български служители. Повлияни са от различни страни и различни управленски стилове. Това, което много ми харесва и рязко се различава от служителите в Западна Европа, са ентусиазмът и мотивацията на българите, както и гъвкавостта и желанието да положат допълнителни усилия. Българските служители се идентифицират в много по-голяма степен с компанията, за която работят, отколкото съм виждал на Запад. Там те много ясно разграничават работата от личния си живот. Тук има много хубава комбинация между двете. Например, когато имаме семинари или събития, хората искат да се събираме заедно и да прекарваме заедно петък вечерта или дори съботата, искат да са заедно в свободното си време. Това трудно ще го видите в Западна Европа. Друго, което забелязвам тук, е, че колегите много често се събират със семействата си. На Запад приятелите и семейството са извън работния кръг. Това отношение много помага. Вярно е, че отделяш малко повече време, но знаеш, че можеш да разчиташ на тези хора.
Какво бихте правили, ако не бяхте мениджър?
– Смятам, че човек винаги е мениджър, винаги управлява нещо. Ако си майка или баща, управляваш семейството си. Ако си фермер, управляваш фермата си и т.н. Всичко е управление. За момента съм повече от щастлив да отговарям за този завод и дейността на Aurubis тук. Не мога да си представя какво друго бих правил. Работата тук е много интересна, има много възможности, чудесен екип сме и мисля, че това са най-важните условия, за да се чувстваш добре.
От какво зависи вашият бизнес и смятате ли, че търсенето на мед в световен план ще расте?
– Има няколко фактора, от които зависи нашият бизнес. Първото е цената на медта, тя е доста променлива, напоследък се повишава. Другият фактор, тъй като до голяма степен сме експортно ориентирани, е курсът евро/долар. И разбира се, търсенето и предлагането по света. Предлагането за нас е свързано с това какви и колко концентрати и продукти на медодобивната индустрия се произвеждат, а търсенето е свързано с поведението на големите пазари. Макар и да звучи тривиално, Китай е един от най-големите пазари и е изключително важно какво се случва там. За нас значение има и какво се случва на близките пазари – Балканите, Турция, арабските страни, Северна Африка.
Що се отнася до търсенето, надяваме се, че ще нараства. Забелязва се, че потреблението на мед на глава от населението в индустриализираните западни страни е по-голямо от това в страните, които се движат в тази посока, като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Ако вземем предвид тази разлика, тогава може да се каже, че в бъдеще ще има по-голямо търсене. Освен това тази разлика е на глава от населението, а Китай има население от над 1 млрд. души. Трябва да се отчетат и общите демографски тенденции, бързата урбанизация и това, че все повече хора живеят в градовете, дигитализацията, все по-масовото навлизане на електрическите превозни средства, въвеждането на все повече електроника в автомобилите и т.н. За всичко това е необходима мед и затова смятаме, че търсенето ще расте. Големият въпрос е колко бързо ще се случи това.
На какво отдавате успеха на вашата компания?
– Със сигурност първото нещо е екипът, успехът ни зависи от служителите. Също така ние постоянно се развиваме в технологично отношение, което ни дава предимство пред нашите конкуренти, например в преработката на някои суровини. Много е важно и това, че обръщаме голямо внимание на околната среда и се стремим да постигаме по-добри показатели от това, което ни задължава законодателството. Затова сме много добре приети в региона, в който работим, хората и властите ни възприемат като партньори и добри съседи. И не на последно място, ние имаме много стабилен бизнес модел. Никога не си позволяваме рискови сделки, разчитаме на сериозни бизнес партньори. Ние самите също сме надеждни партньори на нашите доставчици и клиенти, както и на подизпълнителите и другите трети страни, с които работим.
Източник: Капитал
