Големият бизнес кара младите хора да се завръщат в България и води до повишаване на заплатите в общините. Това стана ясно от изказванията на представителите на големите компании, които взеха участие в конференцията „Бизнесът и регионите“, организирана от списание „Икономист“ и Българската стопанска камара.
„Възнагражденията на хората, които работят в нашите компании в общините Мадан и Лъки са с 80% по-високи от средните“, казва Румен Цонев, гл. изп. директор на „КЦМ 2000 груп“. Компанията, която се занимава с минна дейност и добив на цветни метали, е най-големият работодател и в двете общини. „Това означава, че малките заплати се стремят да достигнат големите и дава стимул за развитие на тези общини“, допълва той. Заплатите ще останат ниски, докато не дойдат големи компании, които да създадат нов модел на работа, категоричен е Цонев.
Ирена Цакова, директор „Разрешителни и правни дейности“ на „Дънди прешъс метълс“ посочва, че в Крумовград компанията е двигател за завръщането на млади хора в града. Проектът за рудника „Ада тепе“ осигурява работа на 240 души, като една четвърт от тях са се завърнали от чужбина.
Поехме ангажимент да работим с местния бизнес и сме свидетели на разрастване, появиха се стартъпи – новосъздадени фирми, които се занимават с почистване, столово хранене, ремонт и почистване на автомобили. За 2 години малките строителни фирми в Крумовгад вече пораснаха, посочва Цонева.
„Асарел Медет“ осигурява над 50% от паричните приходи на населението на община „Панагюрище“, над 70% от местните данъци и такси, като 30% от всички приходи в бюджета на общината сее дължат на мината, казва Климентина Рашева, управляващ партньор в консултантската компания „Денкщат България“ и представител на предприятието. Минната компания произвежда два основни продукта – меден концентрат и катодна мед, които отиват в „Аурубис“, като част от тях се продават на световните борси. „Екосистемата на „Асарел Медет“ и „Аурубис“ извежда България на второ място в света като износител на нерафинирана мед“, посочва Рашева.
През следващите години „Асарел Медет“ ще инвестира 300 млн. лв. в модернизация на производството, предвиждат плановете на мината.
„Големите индустрии генерират най-голям ръст в регионите“, потвърждава и Боян Рашев, управляващ съдружник в консултантската компания „Денкщат България“. „Средногорието е индустриалното сърце на България и около 4-те големи предприятия в региона – „Аурубис България“, „Дънди прешъс металс“ „Асарел Медет“ и „Елаците мед“ има стотици малки фирми, които са съдадени, работят, инвестират, растат, излизат на чужди пазари благодарение на връзките си с големите. Големите карат по-малките да стават по-добри, дават им достъп до външни пазари“, обяснява Рашев. Той посочва, че регионите, които регистрират най-голямо икономическо развитие в България, са Стара Загора заради минния и енергиен комплекс „Марица Изток“, както и София област заради минния бизнес в Средногорието .
Проблемът пред общините е как да се справят с проблема с изтичането на хора към големите градове.
„Хората са капталът, без тях няма как да има индустрия, няма как да има развитие на регионите“, казва кметът на Враца Калин Каменов. „Хората търсят големите градове, защото има какво да правят след работното време. Трябва да създадем условия, в които хората да се чустват социално активни, да се чувстват щастливи, от работници да се превърнат в личности“, допълва Каменов. Той дава за пример за добра практика обновяването на градския площад и организирането на културни събития на него, както и инсталирането на най-голямата в региона ледена пързалка през зимата.
„За да сме по-добри трябва да имаме кадри, ако няма работници няма как да дойде големият бизнес. Трябва да се инвестира в образованието и това е нещо, в което трябва да бъдем по-добри. Образованието трябва да е с визия 10 години и всеки да знае, че ще има възможност да се развива в своя град, а не всички да мечтаят да отидат в София“, казва Калин Каменов.
Минният бизнес в България е на световно ниво, заяви Теодор Дуралиев, техн. директор на „Аурубис България“. „Ние инвестираме в много високо технологично оборудване, което дава възможност на всеки да търси своя рекорд и когато стигне своя лимит, инвестираме в следващата категория. Това, което имаме като оборудване и оперативни зали, е много по-интересно от това, което сме гледали по холивудските фирми“, обяснява той.
Боян Рашев посочва, че през последните десетилетия тежката индустрия е постигнала значително намаляване на различните видове вредни емисии.
Източник: http://iconomist.bg/
