От Нова година съвременни електрически машини започват работа в рудник „Челопеч“. Това стана ясно в Деня на отворените врати проведен в рудника. Журналисти от национални и местни медии разгледаха мината и проведоха среща със старши вицепрезидента за Европа на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор на двете добивни дружества в България Илия Гърков.
Добива на злато в Челопеч
Първите сведения за добиване на злато в Челопеч са от времето на траките. Тази дейност продължава и по време на Римската империя. През XIX век минните залежи в района са описани от французина Ами Буе (1840 г.), нает от Високата порта в началото на царстването на Абдулмеджит I да проучи залежите на метали в европейската част на империята.
Съвременните проучвания на находището „Челопеч” са направени в навечерието на Втората световна война от френското дружество „Луда Яна”. Преди 1945г. находището се експлоатира от българо-германско дружество, а след това от българо-съветско. В началото на 70-те години се построява съвременния рудник „Челопеч“. През 1991г. държавата с ирландската компания „Наван“ учредява дружеството „Бимак“, което става собственик на рудника и флотационната фабрика.
Възходът на рудник „Челопеч“
През 2004г. мината в Челопеч е в практически фалит. След обявена приватизационна процедура нейните активи са закупени от „Дънди Прешъс Металс“. Обявена е и се изпълнява мащабна инвестиционна програма. В резултат на това добивът и преработката на руда е увеличен 4 пъти до 2,2 млн. тона годишно.
Този резултат не успокоява ръководството на компанията. Илия Гърков обясни, че пред тях продължават да стоят сериозни предизвикателства свързани с увеличаващите се производствени разходи. За един линеен метър изработка на руда разходите възлизат на около 5000$. Заедно с това съдържанието на мед и злато в рудата намалява. Компанията преработва едни от най-бедните руди в света със съдържание на мед 0,86% и на злато 2,94г/т. Концесионният договор, от своя страна, ограничава годишния добив до 2,2 млн. тона. Проблем за фирмата е и забраната за преработка на техния концентрат в „Аурубис България“, което налага транспортирането му до завода в Намибия. Всичко това изисква компанията постоянно да въвежда политики за оптимизиране на своите разходи и да бъде иновативна във въвеждането на най-новите минни технологии и съвременна техника.
Инвестиции, иновации и експериментиране
Генералният мениджър на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ инж. Цветомир Велков обясни, че компанията непрекъснато инвестира във високопроизводителни и модерни машини, като се съблюдават стриктно всички норми за опазване на околната среда и за безопасността на хората. За пример той посочи закупените от тях електрически челен товарач и камион на фирмата „Сандвик“. Тези машина са три пъти по-скъпи от масово използваните дизелови аналози и малко са фирмите, които могат да си ги позволят. До дни машините ще пристигнат в рудника. За целта вече е изградена зарядната станция за техните батерии. През декември ще се проведе обучението на операторите и от новата година машините ще влязат в експлоатация.
Дронът, който се използва от маркшайдерите в рудника, е другата голяма иновация, в която фирмата е пионер. Дронът сканира милиони точки от минните разработки. По този начин се изчислява колко руда е добита, което се прави по един бърз и безопасен начин, без човек да се налага да влиза в тези рискови зони.
Използваните модерни машини изискват съответните промени и в тяхната поддръжка. Тихомир Бакърджиев, главен инженер минно оборудване, разказа, че всички основни машини са снабдени със система за мониторинг. В реално време се следят техните параметри и при излизане от определените граници се получава сигнал в системата за поддръжка. Данните от обслужването на машините и плановете за профилактика се въвеждат на таблети.
„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ е компания отворена в своето развитие. Пример за това е изграденият Смарт център. Цветомир Велков разказа, че хората и технологиите са извадени от техните локации и са събрани на едно място. Всички видове дейности в рудника и флотационната фабрика се визуализират и контролират в този център. Управлението на технологичните процеси се осъществява в реално време.
Минната компания е отишла и по-далеч. Изградени са системи за дистанционно управление на процеси, които изцяло променят представите за миньорския труд. Дистанционно от Смарт центъра се управляват хидравличен чук за разбиване на едри късове руда, добивна сонда и челен товарач.
Отговорно поведение и с мисъл за бъдещето
Резултатът от всичко това са значителните постъпления в държавния бюджет от дейността на фирмата. Общо плащанията към държавата за 2022г. на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ възлизат на 64млн. лева. Пряко заетите в компанията са 840 души, като всяко едно работно място генерира 5 косвено заети служители в други фирми.
Според Илия Гърков всяка една национално отговорна голяма фирма е длъжна да подпомага местните общности и да мисли за бъдещето. Само през миналата година компанията е направила дарения за 3,24млн. лева. Чрез създадения през 2021г. „Фонд за подпомагане на малкия бизнес в общините Челопеч, Чавдар и Златица“ са реализирани 29 проекта и са открити нови 34 работни места.
Фирмата издържа единствената частна фирмена гимназия в страната и е партньор в дуалното обучение на ПГ „Златица“. Над 1млн. лева са инвестирани в Минно-геоложкия университет.
Източник: rnews.bg