Алекси Кесяков е кмет на община Челопеч четири поредни мандата. Започва кметуването си със списък от 74 задачи. Към днешна дата е отметнал и последната. Добро планиране и ясна визия са в основата на успешно реализираните проекти. Наскоро получи и наградата “Кмет на годината” в категорията „Инвестиции и работни места”. За предизвикателствата на времето и съществува ли понятие “професионален кмет”, говори Алекси Кесяков.
– Г-н Кесяков, първо поздравления за наградата от предната седмица „Кмет на годината” в категорията „Инвестиции и работни места”. Какво означава тази награда за вас?
– Благодаря. Наградата е оценка за това, което съм извършил и оценяващите са го одобрили. Тя ме изпълва с гордост, но ме и задължава. Това означава, че начина по който работя и успехите, които съм постигнал, са в правилната посока. Наградата ми дава увереност, че мога да продължа по същия начин, като това ще бъде добре за всички. Отидох на тържеството не само да получа наградата, а за да видя какви са възможностите за района. Да се запозная с хора, които са постигнали определени успехи, а ние предстои тепърва да работим по тези проблеми. За мен беше важно да използвам този форум, за да разговарям с връчващия наградата в тази категория Карел Крал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България. В изказването си аз обърнах внимание, въпреки че получавам награда за привлечени инвестиции, ЧЕЗ за район Средногорие не са направили никакви инвестиции за последните 15 години. Силно се надявам това да се промени.
– Вие сте вече 4 мандат кмет на община Челопеч. По време на вашето управление Челопеч се превърна в едно съвременно селище с модерна визия и добре поддържана инфраструктура. Очевидно общината е добре финансово обезпечена, но какво още е необходимо, за да се постигне всичко това?
– Аз станах кмет неочаквано за мен, тъй като тогава други бяха фаворитите. Но след като хората ми възложиха тази работа, аз реших да я свърша, както всяка друга работа, която са ми възлагали. Написахме един списък със 74 задачи, които трябваше да реализираме. Идеята тогава беше да ги изпълним за един мандат и аз да се оттегля. Възприемах работата като кмет, като временна стъпка по моя път. Нямах намерение да се превръщам в т.н. „професионален кмет”, но се оказа, че за изпълнението на тези задачи са необходими повече от три мандата. Този списък го правихме заедно с Николай Николов, който сега е председател на Общинския съвет. В началото на този мандат той ми каза, че е задраскал и последната задача от списъка. За тези години аз разбрах, че съвсем по друг начин стоят нещата в една община. Това ми даде основание след първия мандат да продължа, а след това се оказа, че тази работа, ако се изпълнява както трябва носи удовлетворение. Когато завършиш даден проект и го видиш да заработи, тогава се чувстваш горд, че си го направил.
В началото тук беше една неразорана целина. Имаше много задачи, които тогава поради липсата на средства можеха да се свършат само с личен труд и ние ги изпълнявахме. През втория мандат дойде решението на държавата да отпусне част от концесионното плащане за общините, на чиято територия има рудници и тогава нещата коренно се промениха. Въпреки, че бързата промяна на Челопеч дойде доста преди това. Важно условие това да се случи е добрия екип, който изградихме в общината. Успяхме да определим кои проблеми са приоритетни за селото и кои са важни за хората. Тук трябва да споделя добрата ни обща работа с бизнеса и най-вече с „Дънди Прешъс Метълс”, тъй като в началото работехме основно с тях. Когато дефинирахме определен проблем, ние изработвахме съответния проект за решаването му заедно с необходимите ресурси за това. Подготвях едно експозе, в което аргументирах колко е важен този проект, на колко хора ще помогне и как ще промени живота им и каква е готовността ни за изпълнението му. Всъщност ние бяхме подготвили всичко и единствено се нуждаехме от средства за реализирането му. С такива презентации аз се срещах с ръководството на рудника. Хубавото е, че при поставяне на въпросите по този начин ние получавахме съдействие и нещата се получаваха.
Друго направление, по което работехме активно, това бяха различните евро фондове. Тогава нямахме толкова добри специалисти като сега, за да можем да откриваме къде да намерим необходимия проект, който ни интересува, но въпреки това успявахме. Където и да се обърнеш в общината имаше проблем, който трябва да се решава. Първият голям проект, който спечелихме в 2004г. беше „Пречиствателна станция за питейни води”. Смея да твърдя, че все още в район Средногорие няма изградена пречиствателна станция, която да функционира като нашата с всичките елементи за пречистване на водата. Станцията е собственост на общината и не я прехвърляме на ВиК, защото те няма да я поддържат пълноценно.
Трябва да отбележа, че почти всичко, което сме постигнали е реализирано с евро средства, с изключение на новата сграда на общината. Дори и да нямахме средствата от концесията, общината нямаше да изглежда по-зле. За разлика от другите общини, които се пускат в надпревара при отпускане на средства по определена програма, ние не го правехме на всяка цена. Кандидатствахме само за проекти, които решават приоритетни проблеми на общината. Това ни даваше видима ефективност в работата. Ако останалите общини реализират три проекта за година, ние правим един, но той е качествен. Обмислен е подробно, стигнали сме до извода, че сега е момента да се реализира. Всичките ни проекти са целенасочени и последователни. Тази концентрация на енергия и ресурси дава и добри резултати. Това е в основата и разковничето за нашия успех. Ние винаги предварително сме оценявали проблемите, които трябва да решим и тяхната последователност. Една от причините за успеха на нашия модел е, че при изготвяне на стратегията аз и общинския съвет не мислим в 4-годишния период на мандата. Ние се стремим да имаме гаранции, че дори и ръководството на общината да се смени, следващите трябва да продължат в правилната посока, т. е. да има приемственост.
Като малка община можем да ползваме евро средства само от програмата за селските райони. В последните години обаче се оказа, че програмите, които се предлагат не са адекватни за нас. Или са проекти, които вече сме реализирали или са встрани от нашата стратегия. Това наложи да намалим участието си в евро фондовете и да разчитаме изключително на собствени средства. Продължителната работа обаче в недоимък ме беше научила да ценя парите. Разбира се, когато става въпрос за здраве и образование, там ограничения няма. Изискваме всеки един обект реализиран от общината да бъде изпълнен качествено и без раздаване на комисионни. Много малко фирми обаче са свикнали да работят по този начин и в един момент се оказа, че имам сериозен проблем с фирмите. Това е последния елемент, който завършва картината как работим.
Тук трябва да кажа, че почти всяка година ние прехвърляме в бюджета за следващата година средства от порядъка на близо 1 млн. лв. По-голямата част са за капитално строителство. То обаче се затрудни като процедура, тъй като нещата се изпипват внимателно и от всички страни. Сигурен съм, че няма община, в която толкова прецизно да се спазва закона за обществените поръчки. Тук се оказва, че има много разминавания с други закони. Държавната администрация се опитва да оправи това с различни наредби, които да решават тези казуси. Така че колкото и да е трудно, ние се стремим да спазваме закона. Знаете, че преди три години в общината влезе ДАНС. Иззе се документация и аз получих обвинение. По-късно в съда се оказа, че тези 13 стотинки, с които съм могъл виртуално да ощетя общината, по закон такова нещо няма. Остана единственото обвинение, което се поддържа от прокуратурата, че съм уронил престижа на общинската администрация. Останалите обвинения се отхвърлиха от съда. Положителното от тази история е, че администрацията се стресна и не прави вече дори и елементарни грешки. Спазва се закона едно към едно. Не само за обществените поръчки, а за всяка една дейност. Така, че това имаше дисциплиниращ ефект.
– Челопеч прави впечатление с добре изградената и поддържана пътна инфраструктура. Това означава ли, че сте изградили напълно подземната инфраструктура?
– Не. Въпреки реализираните няколко проекта остава за изпълнение около 10% от водопровода и 30% от канализацията. Газификация и подземни комуникационни канали също трябва да се изпълняват. Изграждането на подземната структура изисква много средства и време. Ясно е, че не може да се изпълни бързо и трябва да се намери по-правилния подход. По тази причина преди 8 години с решение на Общинския съвет асфалтирахме всички улици, но с по-тънка асфалтова настилка, за да може след време да реализираме оставащата подземна структура.
По отношение на подземната инфраструктура ние имаме пълна проектна готовност. Започнахме с проекта за ВиК. В проекта аз настоявах и селото е разделено на отделни квартали, които са направени като обособени проекти позволяващи самостоятелно изграждане. След това продължихме с проекта за газификация, който е разработен по същия начин. До края на годината трябва да бъде готов проектът за комуникационните кабели и уличното осветление, който също ще бъде изготвен на квартали. Последният проект, който трябва да направим е за трайното асфалтиране и направа на тротоарите. Надявам се той да бъде готов до средата на следващата година. Когато сме готови избираме един квартал с всички проекти и стартираме обществена поръчка за него. Планираме първият квартал да започнем през следващата година. Така последователно ще изпълним всички квартали през годините в зависимост от средствата, с които разполагаме. По този начин ще подменим подземната инфраструктура и ще направим качествена и трайна пътна настилка. Когато реализираме всичко това, ние ще имаме една перфектна инфраструктура, може би за следващите 50 години. Докато изпълняваме проектите хората няма да страдат, тъй като улиците са асфалтирани.
И един друг момент искам да споделя. Каквото и да правим ние мислим за цената на неговата издръжка след това. Сега имаме пари, но един ден, когато приключи концесията, ще разполагаме с доста по-малко средства. По тази причина за новите проекти, които реализираме, ние правим не само социално-икономически анализ, но и финансов анализ за бъдещи оперативни разходи и поддръжка. Ако е възможно сега влагаме по-скъпи материали, с цел да намалим бъдещи разходи.
Един голям обект, по който работим е плувния басейн. Той ще бъде с размери подходящ за състезания и ще има открита и закрита част. Предвиждаме да стартираме през следващата година. Това е доста грандиозен проект, с част за спа процедури. Ще се изпълнява на етапи и строителството ще продължи три години. Такъв един обект е необходим в района и е подходящ за идеята ни за развитие на туризма.
Парк „Корминеш” е вече с недостатъчен капацитет. Амфитеатралната част е с 1000 места. Когато го строихме ние го правихме с идея да се ползва от жителите на Челопеч. Оказа се обаче, че тук се провеждат мероприятия за целия район, дори идват и външни хора. Това наложи да започнем ремонт и разширение с увеличаване на седящите места и допълнителни атракции. По същия начин стоят нещата и с детската градина. Тя беше изградена за 100 места. В момента са 130, като имаме значителен интерес от родители от района. Мислим в момента да направим още една група за най-малките. От разширение се нуждаят и училището и хижа „Мургана”.
– Челопеч има късмета на негова територия да се намира „Дънди Прешъс Метълс”. Предимствата са известни, но работите ли по въпроса за осигуряване на алтернативна заетост на хората? Появиха се съобщения, че преговаряте с китайски инвеститори. Бихте ли обяснили на какъв етап са разговорите и какво може да се очаква?
– Има проявен интерес от китайска компания за производство на батерии за електро автомобили. Спрях се на този бизнес, тъй като най-новите технологии за акумулаторни батерии са литиево-йонните, а 70% от световните залежи на литий се намират в Китай. Направихме няколко срещи с тях и подписахме меморандум за намеренията. Проучват се необходимите лицензионни режими. В момента сме в известен застой, защото се оказа, че съществува проблем с квалифицирана работна ръка. С тази цел в общината разработихме една програма за квалификация на работната ръка, която предложихме на българо-китайския консорциум.
За мен това не е единствената възможност. Провеждам разговори и с други потенциални инвеститори в производства, които не изискват голям брой работна ръка. Това са технологични производства, за които са необходими малък брой, но високо квалифицирани кадри. Става дума за производството на елементи за промишлени роботи. Населението в района е технически грамотно и този потенциал трябва да се използва.
– Един актуален въпрос. Какво е мнението ви по предложението на инициативни комитети от Карлиево и Църквище за провеждане на референдум за присъединяване на тези села към община Челопеч?
– Аз казах мнението си на срещите в двете села. То е, че ако те вземат решение да се присъединят към община Челопеч, ние ще ги приемем. Моята идея обаче е за обединение на района. Тук не става дума за обединение в една община. Аз смятам, че предимствата от една голяма община са много малко за сметка на негативите. Седем кмета заедно с администрациите са много по-ефективни от един кмет с голяма администрация. В Софийска област има 22 общини, 7 от тях са в района. Ние, ако работим като екип ще можем да контролираме почти всички решения на областната администрация. Не се е случвало, защото никога не сме били единни. Другото обстоятелство, е че много по-лесно се отпускат евро средства за повече от една община. Един пример, който мога да дам е в сферата на туризма. Обединени седемте общини могат да предложат доста по-голяма палитра от туристически услуги. Сега предстоят избори и е добре избирателите да се замислят и да изберат екипни играчи. Ние по принцип сме индивидуалисти и колкото по-бързо се разберат предимствата на екипната работа, толкова по бързо ще излезем от това състояние.
– Вие сте човек с перспективно мислене и действие. В този смисъл, какви са мотивите ви за да се борите отново за доверието на хората за следващ мандат?
– Кметската работа е доста неблагодарна и тежка. Преди години смятах да се оттеглям. Тогава проведох един разговор с баща ми. Когато му обясних намеренията си, той ми каза: „Не. Кандидатираш се докато не те изберат. Иначе лъжеш хората. Те са си направили сметката и са избрали теб, нямаш право да се отказваш сам.” По тази причина продължавам, докато хората разчитат на мен и ми гласуват доверие.
– Ние разговаряхме за конкретни ваши проекти, но как бихте формулирали плановете за в бъдеще?
– Първата стратегия е свързана с развитието на устойчив събитиен туризъм. Това е една все още неразработена част от възможностите, които има Челопеч. Това ще донесе персонални ползи за всеки един, който реши да се занимава в тази сфера. Надявам се това да се развие в целия район, разбира се с център Копривщица.
Втората част е свързана с привличане на инвестиции. За тях говорихме подробно.
Третият момент е свързан с привличането на млади хора, предимно от София. Ние сме близо до столицата, а младите хора се интересуват точно от такива малки градчета с висока сигурност за децата си. По тази причина наблягаме много на образованието, инвестираме в детска градина и спортни съоръжения. Стремим се да създадем привлекателна градска среда и сигурност. Мечтая си за момент, когато тук ще има много млади хора, които работят в София, но са спокойни, че тук има кой да се грижи за децата им. Това е едно предизвикателство за нас, по което ще работим и смятам, че ще се реализира.
Това са основните насоки в стратегията ни, но наред с това имаме и малки качествени неща. Например искаме да си произвеждаме сами храната. Сега в голямата търговска верига не знаеш произхода на стоката. В този смисъл проучвам възможностите за изграждане на една оранжерия. Целта е да си гарантираме производството на качествени зеленчуци, съобразно условията в нашия район.
Здравеопазването ни е под всякаква критика. Имаме идеи в тази насока. В момента решаваме въпроса, чрез наемане на медицински специалисти, които периодично работят тук. Излиза ни скъпо, защото сме сами в това начинание. В бъдеще все повече ще наблягаме на превенцията, на превантивните лекарски прегледи. Осигурим ли гарантирана здравна превенция 70% от здравеопазването сме решили като проблем. Тук предстои да намерим механизъм за плащане на медицинските специалисти от Здравната каса и доплащане от общината, за да могат те да получават адекватно заплащане. Мислим и по въпроса за бързата помощ, как сами да я организираме или други варианти с участието на предприятията. Друг проблем са личните лекари. На всеки е ясно, че те са затънали в бумащина. Тук трябва да решим как на основата на законовите рамки да ги облекчим.
Имам и други идеи, но още е рано да ги споделя. Това са нещата, за които смятам, че трябва да се боря и реализирам за Челопеч.
В заключение, бих искал да кажа, че е време да се върнем към корените си. Да си спомним, че „Съединението прави силата”. Така както нашите деди са стигнали до този извод и са го написали като мотив, да не се забравя. Ние го забравихме. Хубаво е да си припомним това.
RNews.bg
